Астрономи потвърдиха официално съществуването на нов троянски астероид, който споделя орбитата на Земята. Той се казва 2020 XL5 и едва вторият, за чието съществуване сме 100 процента сигурни. Неговото откритие подсказва, че земните троянски астероиди се срещат по-често, отколкото предполагаме. Освен това то хвърля повече светлина върху тези мистериозни скали.

Подобно на 2010 TK7, първия известен земен троянски астероид, чийто диаметър е около 300 м, и 2020 XL5, ще се задържи в орбитата ни най-малко 4000 години. След това ще промени посоката си на движение и ще поеме по нов курс.

“Откриването на втори земен троянски астероид може да надгради знанията ни за динамиките на тази неуловима популация – пишат учените в новия доклад. – Сравнявайки орбиталното естество на двата земни троянски астероида, ние можем да разберем по-добре механизма, който подхранва преходната им стабилност.“

Точките на Лаганж. Източник: NASA/WMAP Science Team

Троянските астероиди са малки небесни тела, които гравитират в динамично равновесие около точките на Лагранж L4 и L5 по орбитите на някои планети от Слънчевата система. Първоначално така са наречени астероидите на Юпитер (първият троянец 588 Ахил е открит 1906 г.), но по-късно става ясно, че и други планети имат такива астероиди около своите точки L4 и L5, включително и Земята. Така терминът троянски астероиди става общ за астероидите, които не обикалят директно около Слънцето, а изпълняват условието да ротират около тези точки L4 и L5 (независимо на коя планета или неин спътник).

Специалистите смятат, че 2020 XL5 е с диаметър около 1,180 км и най-вероятно е изхвърлен от астероидния пояс от Юпитер. Той е изграден основно от въглерод, а местоположението му варира – между около 90 млн. и 270 млн. км от Земята. Намира се в една от петте точки на Лагранж - L-4, което обяснява стабилната му орбита. Точките L-4 и L-5 обаче са много трудни за наблюдение от Земята.

2020 XL5 е открит още през декември 2020 г., но чак сега учените успяват да потвърдят, че е троянски. Вероятно е уловен от Земята преди 500-1000 години.

Изследването е публикувано в Nature Communications.

Източник: Science Alert