Едно от най-забележителните неща при железните метеорити е, че те често са магнитни. Магнетизмът не е силен, но съдържа информация за техния произход.
Ето защо астрономите разубеждават ловците на метеорити да използват магнити, за да различават метеоритите от заобикалящата ги скала, тъй като ръчните магнити могат да заличат магнитната история на обекта, която сама по себе си представлява важен научен запис.
Магнитните метеорити се образуват при наличието на магнитно поле. Железните зърна в метеорита се подреждат по външното магнитно поле, което придава на космическото тяло собствен магнетизъм.
Например марсианският метеорит, известен като Черната красавица, е придобил своя магнетизъм от силното магнитно поле на младия Марс.
Някои метеорити са магнитни, но не би трябвало да са се образували в силно магнитно поле. Железните обикновено се категоризират по химичен състав, като например съотношението между никел и желязо.
Известно е, че метеоритите от вида IVA представляват фрагменти от по-малки астероиди. Малките астероиди нямат силни магнитни полета, така че IVA не би трябвало да са магнитни. Въпреки това много от тях са. Ново проучване показва как това е възможно.
Малките астероиди се образуват по т.нар. метод на купчината отломки. Малки парчета богата на желязо скала се натрупват с течение на времето, за да се превърнат в астероид.
За да може едно тяло да генерира силно магнитно поле, е необходимо да има течно желязо, което да създаде динамо ефект, а тъй като при малките астероиди това не се наблюдава, те не могат да имат магнитни полета. Или пък могат?
С течение на времето астероидите също претърпяват сблъсъци. При тях се откъсват фрагменти, които се превръщат в метеоритите, които откриваме на Земята. Но авторите показват, че ударите могат да създадат магнитно динамо в астероида.
Ако сблъскващото се тяло не е достатъчно голямо, за да раздроби астероида, но все пак успява да разтопи слой от материал близо до повърхността, тогава може да се случат поредица от събития.
Когато студеното отломъчно ядро е заобиколено от разтопен слой, то се нагрява.По-леките елементи се изпаряват от ядрото и мигрират към повърхността, което раздвижва слоевете, за да се получи конвекция.
Конвекцията на желязото генерира магнитно поле, което се отпечатва върху части от астероида. По-късно при сблъсъка се образуват магнитни фрагменти, някои от които достигат Земята.
Така че магнетизмът на метеоритите IVA не се е образувал първоначално у техния астероид-майка, а по-скоро се дължи на по-късни сблъсъци, които са раздвижили ядрото им.
Сега, въоръжени с тази информация, изследователите могат да придобият по-добра представа за историята на нашата Слънчева система и за това как неща като дрейф на планетите може да са допринесли за по-честите сблъсъци с астероиди.
Източник: Universe Today
