Вероятно нещо много по-близко до дома е отговорно за сеизмичните сигнали, за които се твърди, че са причинени от междузвезден метеор, паднал на Земята преди 10 години.

Миналата година метеорът отново влезе в заглавията на медиите, след като учени посетиха предполагаемото от тях място на удара на космическата скала, и изровиха малки сферули от морското дъно; те предположиха, че отломките съдържат доказателства за извънземна технология.

Сега обаче възниква нов проблем с това твърдение. Данните от сеизмичния мониторинг, използвани за проследяване на пътя на хипотетичния обект в морето край бреговете на Папуа Нова Гвинея, може да не показват удар на метеорит в планетата, а по-скоро преминаващ камион, който се движи по близкия път.

"Сигналът променяше посоката си с течение на времето, съвпадайки 1:1 с пътя, който минава покрай сеизмометъра", обяснява планетарният сеизмолог Бенджамин Фернандо от университета "Джон Хопкинс".

"Наистина е трудно да вземеш даден сигнал и да потвърдиш, че не е от нещо друго. Но това, което можем да направим, е да покажем, че има много подобни сигнали, и че всички те имат характеристики, които бихме очаквали от камион, и нито една от метеорит.“

Когато достатъчно голям скален къс навлезе в атмосферата, той може да експлодира, преди да изгори. Няколко десетки огнени метеори – известни още като болиди – удрят Земята всяка година. Повечето от тях падат над океана, но ние разполагаме с доста сложни системи за проследяване, които ни показват къде навлизат в атмосферата и колко мощно експлодират.

Един от начините за проследяване на особено мощни болиди е чрез сеизмични данни - както от вибрациите, причинени от инфразвуковите вълни, генерирани при навлизане в атмосферата, така и от тези, които се образуват, когато парчета от взривената скала паднат на сушата.

Метеор с име CNEOS 2014-01-08 е проследен от американски правителствени сателити да навлиза и преминава през земната атмосфера през януари 2014 г. Сензорите регистрират необичайно висока скорост, която подсказва междузвезден произход, затова астрофизиците Ави Льоб и Амир Сирадж от Харвардския университет решават да проведат разследване и да потърсят следи от космическата скала, за да могат да я анализират.

Те се сдобиват с данни от станция за сеизмичен мониторинг на остров Манус, записани по времето, когато метеорът е навлязъл в атмосферата, и установяват, че високоскоростната скала е паднала в район край бреговете на Папуа Нова Гвинея. След като разкопават морското дъно, учените откриват сферули - малки, микроскопични топчета от метеоритен материал, които се образуват, след като болидът се нагрява до точката на разтопяване, изхвърляйки малки капчици разтопена скала, които след това се втвърдяват.

Фернандо и екипът му обаче забелязват нещо странно в сеизмичните данни, които изследователите използват, за да уточнят траекторията на болида. Прецизността на направеното от тях измерване на траекторията е много по-висока от всички други подобни измервания, направени с помощта на данни не от една, а от няколко сеизмични станции. Сравнително малката площ на приземяване, получена само от една станция, пипнала техните маларични сензори.

Относителното разположение на сеизмометъра и камионния път. (Roberto Molar Candanosa and Benjamin Fernando/Johns Hopkins University)

Фернандо и колегите му разглеждат по-отблизо сигнала от остров Манус, както и няколко други станции за наблюдение в Папуа-Нова Гвинея и Австралия, предназначени за откриване на звукови вълни от ядрени опити. Те не само че проследяват сигнала от острова до близкия път, но и откриват данни от другите станции, които сочат, че метеорът е паднал на повече от 170 км от мястото, на което са гледали Льоб и Сирадж.

"Мястото на огненото кълбо всъщност е било много далеч от онова, което океанографската експедиция е посетила, за да вземе тези метеорни фрагменти", казва Фернандо. "Те не само че са използвали грешен сигнал, но са и търсили на грешно място".

Не е необичайно сигналите, интерпретирани по даден начин, да се окажат нещо друго. Да не забравяме времето, когато радиоастрономите бяха озадачени в продължение на десетилетия от сигнал, който се оказа микровълнова печка. Или пък "изключителен" изблик на гама-лъчи, който се оказа космически боклук. Ние, хората, сме наистина шумни и разхвърляни и извличането на естествените сигнали от шума, който създаваме, може да бъде истинско предизвикателство.

Но необичайните твърдения изискват необичайни доказателства. Земята е осеяна с метеоритни сферули; проучване от 2021 г. установява, че около 3600 тона космически сфеурили падат върху планетата ни всяка година. Би било изключително трудно да свържем онези, извадени от океана 10 години по-късно, с конкретен метеор.

Освен това в публикуван миналата година научен труд, подготвен за предпечат, астрономите установяват, че скоростта на CNEOS 2014-01-08 най-вероятно е била силно надценена, което означава, че не е изключено доказателствата за междузвезден произход да са били неверни от самото начало.

Така че, за съжаление, се връщаме към чертожната дъска за надеждни признаци на извънземен разум.

"Каквото и да е било намерено на морското дъно, то няма нищо общо с този метеор – независимо дали става дума за естествена космическа или парче от извънземен космически кораб“, казва Фернандо и допълва, че според него и колегите му шансът тези отломки да са с извънземен произход е нищожен.

Екипът ще представи своите открития на Конференцията по лунна и планетарна наука 2024 г., а вие можете да се запознаете с работата в сайта за предпечатни публикации arXiv.

Източник: Science Alert