Антарктида е изпълнена със звезден прах.
Там, сред девствената белота на леда и снега, учените са извлекли повече от 48 000 метеорита, които са паднали на Земята през последните милиони години.
Но този „резервоар“ няма да е вечен. Нови анализи показват, че затоплянето на температурите прави леда по-мек, в резултат на което метеоритите потъват по-надълбоко и извън нашия обсег.
През следващите десетилетия може да губим около 5000 метеорита годишно - един архив на Слънчевата система и потенциално на междузвездното пространство изчезва завинаги.
Метеоритите представляват несравним ресурс за изучаване на нашето малко кътче от Млечния път. Те се състоят от парчета астероиди, които са се образували в ранните дни на Слънчевата система, или от късове от друга планета или нашата Луна, които са се откъснали и са се насочили към нас. Някои от тях дори съдържат междузвезден материал, който изцяло предшества Слънчевата система.
Тези скални късове, наред с хилядите тонове космически прах, които се разпръскват постоянно от небето, падат на Земята с известна регулярност. Вероятността да се озоват в Антарктида не е по-голяма, отколкото където и да било другаде, но сравнително безформената, замръзнала пустош е идеалното място за откриването им.
Защо? От една страна, тъмните скални късове контрастират идеално на белия лед. От друга, в района няма много земни скали, така че ако намерите камък, вероятността той да е от космоса е голяма. И накрая, студената и суха пустинна среда означава, че метеоритите се запазват по-добре в Антарктида, така че дори и метеоритът да е престоял там известно време, шансът той да е в прилично състояние е голям.
Ето защо намерените там обекти могат да ни разкажат подробности за други светове или за ранната Слънчева система. Нещо повече - те могат да помогнат на учените да разберат скоростта, с която метеоритите се удрят в нашия свят, което е изключително важно, когато става въпрос за защита на Земята от потенциално опасни удари.
Учените извличат средно около 1000 метеорита от Антарктида всяка година. Неотдавна екип от учени, ръководен от глациолозите Вероника Толенаар от Брюкселския свободен университет и Хари Зеколари от Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих, състави карта на местата, където е най-вероятно да бъдат открити тези скали. Специалистите установяват, че по замръзналия континент вероятно има от 300 000 до 850 000 метеорита, като много от тях са на възраст до един милион години.
Сега обаче учените решават да проверят и с какво време разполагаме, за да ги открием и приберем. Прогнозата не е добра.
Въз основа на предишни проучвания знаем, че концентрацията на антарктическите метеорити е изключително чувствителна към температурата. По-рано екипът установява, че почти не са откривани метеорити там, където температурата на повърхността надвишава -9 градуса по Целзий дори за кратки периоди. Моделирането също така показва, че метеоритите могат да потънат в леда при температури над -10 градуса по Целзий.
Изследователите използват алгоритъм за машинно обучение, за да определят количествено колко метеорита ще бъдат изгубени под леда с повишаването на температурите (при настоящите и прогнозираните темпове на затопляне). Те установяват, че дори при консервативни темпове на затопляне ще губим хиляди метеорити годишно.
При сегашните политики за емисиите, които предвиждат затоплянето да достигне до 2,7 °C над прединдустриалните нива, 28-30 % от метеоритите в Антарктида могат да бъдат загубени до 2050 г. В някои региони това количество може да достигне 50 %; а при по-високите сценарии за емисии, предвиждащи затопляне с до 5,2 °C над прединдустриалните нива до 2100 г., до 76 % от метеоритите в Антарктида ще потънат под леда през следващите десетилетия.
"Продължаващата загуба на антарктически метеорити е последица от изменението на климата", пишат изследователите в своя документ.
"Необходимо е бързо и целенасочено да съберем всички метеорити, ако искаме да запазим информацията за нашата Слънчева система, скрита във всеки отделен образец: например данни за появата на живота на Земята чрез доставянето на вода и органични вещества и за това как се е образувала Луната. Едно съгласувано усилие би наподобявало това, което в момента се прави при изследването на ледени ядра, където ледени проби, събрани от изчезващи, но уникални ледници - като например малкото останали тропически ледници - се съхраняват в дългосрочни архиви.
"В крайна сметка обаче единственият начин да запазим останалите неоткрити антарктически метеорити е като намалим емисиите на парникови газове колкото се може по-бързо."
Изследването е публикувано в Nature Climate Change.
Източник: Science Alert
