През последното десетилетие бяха открити хиляди екзопланети (планети, орбитиращи звезди, различни от Слънцето), като няколко от тях имат потенциала да бъдат обитаеми. В научното издание Nature астрономи промениха фокуса и решиха да откроят онези екзопланети в галактическия квартал, чиито теоретични обитатели биха могли да видят как Земята преминава пред Слънцето и съответно – да разпознаят планетата ни като годна за живот.

Проф. Лиза Калтенегер от Корнелският университет се опитва да отговори на въпроса „Какви са шансовете извънземни достигнали нива на технологично развитие, сходни на нашите, знаят, че ние сме тук?“ Освен ако не са достатъчно близко до планетата, за да уловят нашите радио сигнали, вероятността може би е малка. Те обаче най-вероятно са наясно, че Земята е годна за обитаване.

„От гледна точка на екзопланетите, ние сме извънземните – казва Катленегер. – Ние искахме да разберем кои звезди се намират на най-подходящото място, от което може да се види как Земята блокира слънчевата светлина.“

Макар че астрономите използват няколко различни метода, за да откриват екзопланети, най-успешният е свързан с търсенето на спад в яркостта, когато планетата преминава покрай звездата. Този транзитен метод не е съвършен – реално ние можем да видим само планети, чиято орбитална равнина е подредена по подходящ начин спрямо нашето разположение.

Първо, Катленегер и д-р Джаки Фаерти от Американския музей за национална история решават да проучат всички звезди, които се намират в рамките на 100 парсека (326 светлинни години), които се намират на такова място, че от тяхна гледна точка Земята ще извършва въпросния транзит. Така открояват общо 1402, но Катленегер отбелязва, че докато „звездите се движат в нашия динамичен космос, този перфектен изглед ту се губи, ту се получава.“ Двете изследователки използват данни от „Гая“, свързани със звездните движения, за да добавят всички онези космически обекти, които през последните 5000 години са имали шанса да видят транзит на Земята (или ще имат този шанс през следващите 5000). Така общият брой на звездите достига 2034.

Голяма част от тези звезди са червени джуджета тип M, на които шансът да съществува живот е спорен. 14 от тях са A или B – те обаче съществуват сравнително кратко. Съответно шансът да се е образувал сложен живот на тях е почти нулев. Така оставаме с 194 звезди тип G (категорията на Слънцето) и още 189, които са малко по-топли или по-студени.

Засега знаем, че около 7 от тези звезди орбитират скалисти планети, но тази цифра се увеличава постоянно заради данните от сателита TESS, които получаваме постоянно.

Най-близката планета, пасваща на критериите на Катленегер и Фаерти, е Ross 128 b, която се намира на едва 11 светлинни години. Ross 128 b не транзитира от гледна точка на Земята – ние сме я открили посредством други методи. Ние също не транзитираме от нейна гледна точка. В продължение на 3000 години обаче (период, който приключва преди 900 години), Земята е транзитирала от перспективата на Ross 128 b. Ако съществуват извънземни астрономи на нея, те най-вероятно са забелязали спадовете на яркостта на нашето Слънце и са открили свят, който е малко по-малък от техния собствен – при това с температури, подходящи за съществуването на водата в течна форма. С технологии, които са значително по-модерни от нашите, те вероятно дори биха могли да открият признаци на живот земната атмосфера.

В момента и двете планети около звездата Teegarden (на 12,5 светлинни години) не могат да видят транзита на Земята, но това ще се промени само след 29 години (макар че ако има извънземни на тях, ще им отнеме известно време, преди да ни забележат). Прословутата система Trapist-1, включваща седем планети, пък ще се намира на правилната позиция след 1642 години. Тя се намира на едва 45 светлинни години.

Имайки предвид факта, че сме открили съвсем малка част от екзопланетите във Вселената, Катленегер и Фаерти изчисляват, че най-вероятно съществуват 508 планети с размера на Земята, намиращи се в обитаемата зона на своето слънце, които биха могли да видят нашия транзит. 29 от тях са в радиус от 100 светлинни години – т.е. радио сигналите, които излъчваме, вече са достигнали до тях.

Източник: IFLScience