Течното ядро на Марс е по-малко, по-плътно и вероятно мирише по-лошо, отколкото се смяташе досега. Toва разкри спускаемият модул “Инсайт“ (InSight), след като улови сеизмични вълни, идващи от другата страна на планетата.

Познанията ни за земното ядро се базират на дългогодишни изследвания на изкривяващия ефект, който то оказва върху вълните от земетресенията от другата страна на света. Сега е ред и на друга планета. Когато „Инсайт“ кацна на Марс, планетарните учени се надяваха да научат повече за местната сеизмична активност. Засичането на земетресения от другата страна на планетата обаче беше нещо, за което можехме само да си мечтаем. Въпреки това сега учените успяват да направят точно това благодарение до голяма степен на продължителността на проекта.

На Земята сеизмографите могат да измерват трусовете, предизвикани от близките земетресения. Впоследствие учените ги сравняват с резултатите от другата страна на планетата, за да изследват промените, предизвикани от преминаването през ядрото. На Марс разполагаме само с едно сеизмично измервателно устройство, което трябва да свърши цялата работа - и все пак нова статия разкрива, че това е било достатъчно, за да получим по-подробна картина на марсианското ядро, като се използват сравнения между вълните, които минават директно през него, и тези, които се изкривяват и преминават през мантията.

"Два сеизмични сигнала, един от много далечно марсианско земетресение и един от удар на метеорит в далечната част на планетата, ни позволиха да изследваме марсианското ядро с помощта на сеизмичните вълни", казва в изявление д-р Джесика Ървинг от Бристолския университет. "На практика се ослушвахме за енергията, която преминава през сърцето на друга планета. И сега я чухме."

Вълните показват, че марсианското ядро има радиус от 1780-1810 км, малко по-малък и по-плътен от предишните оценки, базирани на отразените вълни. С помощта на изчислената плътност и скоростта на преминаващите вълни авторите се опитват да открият комбинация от общи елементи, която при марсиански условия би съответствала на измерванията.

Както отбеляза Ървинг; "Така наречените събития от "далечната страна" [...] по своята същност са по-трудни за откриване, тъй като голяма част от енергията се губи или отклонява при преминаването на вълните през планетата." Освен това Марс е далеч по-малко сеизмично активен от Земята, така че не е изненада, че „Инсайт“ не е засякъл нищо подходящо през марсианската година на планираната си работа. Въпреки това на 976-ия ден от мисията бе наблюдавано земетресение в далечната част на Марс, последвано 24 дни по-късно от удар на метеорит, чието местоположение можеше да бъде проследено с максимална точност.

Схеми на вътрешните структури на Земята, Марс и Луната, включително траекториите на сеизмичните вълни, използвани за първоначалното откритие на Земята, а сега и на Марс. Източник: Irving et al, Proceedings of the National Academy of Sciences

Въпреки че може да се очаква, че по-плътното ядро е индикация за наличието на тежки метали, екипът смята, че е точно обратното. Това не е една най-обикновена „желязна топка“. Напротив, ядрото „съдържа и голямо количество сяра, както и други елементи, включително малко количество водород", казва Ървинг. В статията се изчислява, че една пета от масата на му се състои от леки елементи като тези (кислород и въглерод) за разлика от преобладаващо желязно-никеловото ядро на Земята. Наличието на толкова много немагнитни елементи може да помогне да се обясни защо Марс е загубил планетарното си магнитно поле толкова бързо и с катастрофални последици.

Откритията ще надградят вече съществуващите модели за формирането на Червената планета. "В ядрото на Марс има малки следи от водород. Това означава, че трябвало да е имало специфични условия, които да доведат до формирането. Нужно е да разберем какви са били те, за да научим как Марс се е превърнала в планетата, която познаваме днес“, казва д-р Ведран Лекич от Университета на Мериленд в друго изявление.

Откритията имат и по-широки последици. Вече разполагаме с точни измервания на вътрешните процеси на две планети, а не само на една, които да използваме, когато се опитваме да предскажем състава на множеството скалисти планети, открити около други звезди.

Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Източник: IFLScience