***

 

За последното можех само да предполагам, защото по онова време вече си бях отишъл. Но от това, което подочух, Ема бе вече завъртяла ключовете в ключалката на външната врата, когато къщата започна да буботи, чу се силен пукот и свистене от втория етаж.

- Татко? Татко? - извика, но мен ме нямаше, за да й отговоря.

Втурна се по стълбите и зави надясно, към спалнята на баща си. Отвори вратата и видя, че баща й си беше отишъл, оставяйки след себе си озонова диря.

Спомних си бъдещето.

И на свой ред бъдещето се сети за мен.

Майкъл Бърстийн