Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ на NASA засне зашеметяващата ракообразна мъглявина и разкри невиждани досега детайли.

Принципно мъглявината представлява облак от газ и прах, който обикновено се образува от отломки на умиращи или експлодиращи звезди. В тези облаци често се раждат и новите звезди, тъй като газът и прахът осигуряват градивните елементи за звездообразуването.

Астрономите смятат, че само в галактиката Млечен път има десетки хиляди мъглявини, а „Джеймс Уеб“ наскоро насочи вниманието си към една от тях: Ракообразната, разположена на около 6500 светлинни години от нас.

Изучаване на Ракообразната мъглявина в невероятни детайли

В понеделник NASA публикува ново изображение на тази мъглявина, на което ясно се вижда малка бяла точка в центъра ѝ. Този пулсар е нейното „сърце“.

Преди около 1000 години една свръхмасивна звезда избухва в свръхнова и изхвърля в космоса горещите си останки. Плътното ѝ ядро обаче остава непокътнато и днес това е пулсарът, който откриваме в центъра на мъглявината.

Пулсарът е бързо въртящ се обект, който, в случая с Ракообразната мъглявина, енергизира газовия материал около нея. И телескопът „Джеймс Уеб“ разкрива всичко това за първи път в зашеметяващи подробности (нещо, което „Хъбъл“ не успява през 2005 г.).

„Джеймс Уеб“ разкрива нови характеристики в Ракообразната мъглявина

„Хъбъл“ наблюдава космоса във видимия спектър на светлината. Поради това този телескоп не е в състояние да улови мъглявите, подобни на призраци, бели заредени частици. Тук на помощ идва „Джеймс Уеб“, който разгледа Ракообразната мъглявина в инфрачервения спектър.

Тези заредени частици съществуват около силни магнитни полета, създадени от пулсара в центъра ѝ. Те се движат с релативистична скорост, част от скоростта на светлината, и излъчват мощна светлина, която понякога се използва при рентгенови изображения и е известна като синхротронно лъчение.

Ракообразната мъглявина, заснета от космическия телескоп "Хъбъл" (вляво) и "Джеймс Уеб" (вдясно). (Hubble Image: NASA, ESA, J. Hester, A. Loll (Arizona State University); Webb Image: NASA, ESA, CSA, STScI, T. Temim (Princeton University))

Другите, по-цветни пипала от газ и прах, които виждате на изображението, са остатъци от мъртвата звезда. Например йонизираната сяра изглежда червеникаво-оранжева, йонизираното желязо - синьо, а прахът - зеленикаво-жълт.

"Чувствителността и пространствената разделителна способност на Уеб ни позволяват да определим точно състава на изхвърления материал, особено съдържанието на желязо и никел", казва Чай Темим, ръководител на екипа, използвал инфрачервените инструменти на „Джеймс Уеб“ за заснемане на Ракообразната мъглявина.

За първи път от 20 години насам „Хъбъл“ ще представи ново изображение на Ракообразната мъглявина. Според NASA то ще е готово през идната година.

Източник: Science Alert