Водата е живот. Този безценен ресурс е изиграл ключова за еволюцията на живота на Земята. На Венера и Марс също има доста вода, но тези две скалисти планети са коренно различни една от друга. Докато първата е киселинен ад под високо налягане, то Марс е студена и суха пустиня.
Сега ново изследване решава да проучи до каква степен Венера и Марс губят своята вода. От една страна, атмосферата на Марс постоянно губи своята влажност, докато Венера изглежда задържа по-голямата част от първоначалната си вода.
Учените анализират данните от космическия апарат MAVEN на NASA и откриват доказателства, че водата в марсианската атмосфера се пренася до доста големи височини – на място, където водните молекули се унищожават от йоните във въздуха. Кислородът във водата реагира с йоните, а освободеният водород попада в необятното космическо пространство.
Учените успяват да проследят това поведение през различните сезони на планетата и установяват, че водата е в изобилие по време на южното лято. Пустинните бури пък – като тази, която уби марсохода „Опортюнити“ на NASA – увеличават атмосферните загуби.
„Марс вероятно е имал достатъчно H2O, което е могло да покрие повърхността на планетата с океан с дълбочина десетки хиляди метра“, пишат изследователите. Пустинните бури обаче вероятно са изиграли ключова роля в еволюцията на марсианския климат.
На Венера пък е тъкмо обратното – планетата губи своята вода много по-бавно, отколкото учените въобще са предполагали, а количеството водород и кислород, изхвърляни в космоса, зависи от интензитета на слънчевата светлина и слънчевия вятър.
Изследването е публикувано в Science.
