Така наречените Странни радиокръгове (ORC) са продукт на огромни изхвърляния на газ от галактики, които генерират звезди с феноменална скорост. Екип от астрономи стигна до заключението, че свръхновите в тези галактики изпомпват огромни ветрове, чийто краен продукт са ORC. Вероятно специалистите щяха да стигнат до това заключение и по-рано. Дълго време обаче те смятаха, че то е малко вероятно заради зашеметяващия размер на явлението.

Доскоро радиотелескопите можеха да се фокусират ефективно само върху малки области от небето в даден момент. Всичко, което беше твърде голямо, ставаше невидимо. Вместо да снимаме произволни участъци от небето, както правим с оптичните телескопи, се наблюдава тенденция да се фокусираме върху места, където резултатите от други дължини на вълната ни карат да очакваме да открием нещо.

Това се промени с построяването на Murchison Wide Field Array и Australian Square Kilometre Array Pathfinder (ASKAP), които направиха по-широките проучвания възможни, тъй като заснемат наистина огромни площи. През 2020 г. астрономите, използващи ASKAP, откриват, че големи, приблизително кръгли области от небето излъчват на сходни дължини на вълните. След като се уверяват, че те не са резултат от грешка в оборудването, но не стигат до друго задоволително обяснение, откривателите ги наричат ORC. Името е точно, напомня за Средната земя и не съдържа никакви предположения за причината, които могат да се окажат погрешни (а и е далеч по-добро от първоначалното предложение WTF).

Тогава един от откривателите, професор Рей Норис от университета в Западен Сидни, заяви пред IFLScience, че подобни кръгове се наблюдават единствено при остатъци от свръхнови. А в случая не става дума за това.

Нова статия обаче твърди, че те са именно такива остатъци.

Норис и останалите членове на екипа, който открива ORC, смятат, че те не могат да бъдат останки от свръхнова, защото са твърде големи. Всички идентифицирани до момента ORC имат доста отдалечени галактики близо до центровете си, а много от тях съществуват твърде далеч от галактическата равнина, за да е вероятно да са част от Млечния път. Въпреки това, като се има предвид ъгловият им размер, ако те наистина произхождат от тези галактики, тогава ORC са толкова големи, че изумяват дори астрономите, които принципно са свикнали с невероятните мащаби на космическите обекти. Колкото и мощни да са свръхновите, те не би трябвало да са в състояние да създадат радиуси на взрив с ширина милиони светлинни години.

Според професор Алисън Койл от Калифорнийския университет в Сан Диего и съавторите ѝ обаче вероятно става продукт за съвместната работа на няколко свръхнови.

Звездните галактики произвеждат звезди, често много масивни, със скорост, многократно по-голяма от тази на Млечния път. Колкото по-масивна е една звезда, толкова по-кратък е нейният живот и ако масата ѝ е по-голяма от осем слънчеви маси, тя завършва като свръхнова. Следователно всяка галактика, която е била във фаза на звезден взрив в продължение на десетки милиони години, има много експлодиращи звезди. Въпреки че отделните взривове са разредени във времето (понякога от години), по астрономически стандарти тези експлозии почти съвпадат.

Според Койл това ускорява ветровете, носещи газ, равен на 200 пъти масата на Слънцето, до 2000 километра в секунда (или почти 1 процент от скоростта на светлината). Това е достатъчно, за да изтласка част от газа извън галактиката на звездите. Електроните, откъснати от газа, отиват още по-далеч.

Другата първоначална странна характеристика на ORC е, че първоначално никой не е могъл да открие следи от тях при дължини на вълните, достатъчно къси, за да бъдат наблюдавани от други видове телескопи. Койл решава да продължи да опитва и използва обсерваторията „Кек“, за да изследва ORC 4. Тя открива висока концентрация на горещ, много сгъстен йонизиран газ на разстояние до около 130 000 светлинни години от централната галактика. Това е само около една десета от разстоянието, на което са засечени радиовълните, но осигурява възможен източник на електроните, за които се смята, че произвеждат тези радиоизлъчвания.

Както всички големи галактики, и тази е продукт на галактични сливания. За разлика от Млечния път обаче, Койл и съавторите ѝ смятат, че тя се е образувала от две галактики със сходни размери, а не от поредица от по-малки галактики, които са били погълнати. "Сливането изтласква целия газ в много малък регион, което предизвиква интензивен изблик на звездообразуване. Масивните звезди изгарят бързо и когато умират, изхвърлят газа си под формата на изходящи ветрове", казва Койл в изявлението си.

В крайна сметка галактиките не разполагат с материал за образуване на нови звезди. "В тази галактика е имало взрив на звездообразуване, но той е приключил преди около един милиард години", казва Койл.

Симулациите, проведени от члена на екипа д-р Касандра Лоххаас от Харвардския и Смитсоновия център по астрофизика, показват, че пръстените, образувани от изтичането на газ, могат да продължат да съществуват близо 750 милиона години. В рамките на този пръстен по-хладният газ се срива обратно върху галактиката. Несъответствието във времето предполага, че са нужни все още изследвания, но обяснението може би е приблизително правилно.

"За да се осъществи това, е необходимо да има висока скорост на изтичане на масата, което означава, че тя изхвърля много материал много бързо. А заобикалящият газ непосредствено извън галактиката трябва да е с ниска плътност, в противен случай шокът се задържа. Това са двата ключови фактора", казва Койл. Комбинацията е толкова рядка, че досега са открити само пет ORC.

Изследването е публикувано в Nature.

Източник: IFLScience