Наскоро ярки зелени и сини сияния осветиха цялото нощно небе над Швеция. Светлинният спектакъл бе заснет от камера в Кируна, която е част от метеорологичната мрежа на Европейската космическа агенция. Тя е насочена директно нагоре и е оборудвана с обектив тип „рибешко око“, което ѝ позволява да заснема небето от хоризонт до хоризонт. Полярните сияния се появяват вследствие на коронално изхвърляне на маса в земната магнитосфера на 12 октомври.
Слънчева буря, бушуваща на нашата звезда, изхвърля маса от бързо движеща се плазма в космоса на 9 октомври. Няколко дни по-късно ставаме свидетели на сияния по целия свят в Северното полукълбо.
Видеото ни дава шанс „да видим това красиво лилаво сияние много по-ясно по време на силните геомагнитни бури – казва Хана Лорънс от Европейския космически операционен център. – Движенията на тази въртелива структура в космоса и времето често се наричат аврорни динамики.“
Лорънс обяснява как полярните сияния са резултат от сложни стимули, опериращи в далечната магнитосфера, а това от своя страна ги прави полезен и красив инструмент за наблюдение на космическите времеви условия.
Когато изучаваме взаимоотношенията между йоносферата и магнитосферата, които са свързани от линии от магнитно поле, е от съществено значение да познаваме и аврорните динамики.
В момента най-различни космически апарати държат Слънцето под око - Обсерваторията за слънчева динамика (SDO) и слънчевата сонда „Паркър“ са само някои от инструментите, които учените използват, за да научат повече за нашата звезда и за начина, по който засяга Земята.
Наземните наблюдения, използващи камери, които обхващат цялото небе (като тази в Кируна), също са ключови за разбирането на сложните и понякога опасни взаимодействия между Слънцето и Земята.
Източник: Science Alert
