Астрономи твърдят, че нашето Слънце не само блести, но и пее. Докато се върти, то излъчва нискочестотни звуци, които биха звучали като музика, ако всичко това се случваше в космическия вакуум, пише Newsweek. Това сочи сочи ново изследване, публикувано в Astronomy and Astrophysics.
Изследователите от института "Макс Планк" за изследване на Слънчевата система и университета на Гьотинген в Германия откриват тези „дълбоки ниски музикални тонове“ с помощта на данни от NASA.
Учени откриват през 60-те години на миналия век, че от Слънцето се носят високи музикални тонове. То „звъни като звънец“, казват изследователите от „Макс Планк“.
Екипът от института съобщава, че забелязва „особено бавни кръгови движения“ по повърхността на Слънцето (със скорост 4,8 км/ч) - нужни са цели 27 дни за едно пълно завъртане. Скоростта е „сходна с тази, с която човек ходи“, казва Жи-Чао Лианг.
Компютърни модели обаче установяват, че поради факта, че Слънцето е съставено от газ, а не е твърдо тяло, различни части се въртят с различни скорости. Този феномен, наречен „диференциална ротация“, кара различните региони да резонират един спрямо друг и да излъчват вибрации на регулярни и предсказуеми интервали.
Най-бързите вибрации, измерени преди повече от половин век – въпросните „високи“ тонове – идват от цикли, които са траели около 5 минути, а не 27 дни.
Турбулентността на газовете в близост до повърхността на Слънцето предизвиква тези по-къси акустични „трептения“. Милиони от тях са пленени във вътрешността на звездата – те се наблюдават внимателно от учени, наречени хелиосеизмолози.
„Тези 5-мунутни трептения се наблюдават непрестанно още от средата на 90-те години на миналия век от земните телескопи и космическите обсерватории – казват учените от института „Макс Планк“ – Хелиосеизмолозите ги използват особено успешно, за да научат повече за вътрешната структура и динамики на нашата звезда – досущ както сеизмолозите изучават интериора на Земята посредством земетресенията.“
През годините хелиосеизмолозите успяват да картографират начина, по който газовете на Слънцето се въртят – както на повърхността, така и под нея.
За да открие защо се появяват тези „музикални“ вибрации, екипът сравнява наблюденията на NASA с компютърни модели.
„Моделите ни позволяват да надникнем в интериора на Слънцето и да определим пълната триизмерна структура на трептенията“, пише Юто Беки.
„Всички тези нови трептения, които наблюдаваме по Слънцето, се влияят силно от неговата диференциална ротация“, допълва Деймиън Фурние.
Според Лорент Гизон, водещата авторка на новото проучване, откритието на нейния екип „е особено вълнуващо“, тъй като им позволява да изчислят силата на конвекционните течения, „контролиращи слънчевото динамо“.
Изследователите допълват, че са направили откритието благодарение на наблюдения, извършени от Обсерватория за слънчева динамика (Solar Dynamics Observatory) на NASA за период от 10 години.
Източник: Newsweek
