Според нова карта на Млечния път позицията на Слънчевата система не е там, където предполагахме досега. Не само че е по-близо до галактическия център – и съответно, до супермасивната черна дупка Стрелец А*, намираща се там – но и орбитира за по-кратък период от време.

Няма повод за притеснение – реално ние не се приближаваме до Стрелец А*, нито пък има опасност да бъдем придърпани от черната дупка. По-скоро картата на Млечния път е пренаредена по по-прецизен начин и показва с по-голяма точност къде точно се намираме.

Това пренареждане демонстрира и колко трудно е всъщност да се картографира една галактика в 3D, когато човек се намира в нея самата. Когато става дума за двуизмерно картографиране на звезди и други космически обекти, задачата ни е сравнително лесна, но дистанцията до тези обекти е много по-трудна за изчисление.

А тази дистанция, разбира се, е важна – тя ни помага да определим реалната яркост на обектите. Добър пример за това е червената гигантска звезда Бетелгейзе, която се оказа много по-близо до земята, отколкото показваха предишните ни изчисления. Това означава, че тя не е и толкова ярка, колкото предполагахме.

Също така наскоро стана ясно, че CK Vulpeculae – звезда, която е избухнала преди 350 години, всъщност е много по-далече, отколкото смятахме, което означава, че експлозията е била по-ярка и по-енергична. Какво я е предизвикало? Все още не знаем.

Астрономите обаче стават все по-добри в изчислението на тези дистанции – те използват най-добрите методи за изследване и технологии, за да подобрят триизмерните карти на Млечния път (област, известна като астрометрия). Едно от тези изследвания е радиоастрономическото проучване VERA, извършено от японски учени с помощта на множество радиотелескопи, разположени по японския архипелаг. Те комбинират своите данни, за да произведат същата резолюция, на която би бил способен телескоп с диаметър на чинията 2300 км. Същият принцип е заложен и в телескопа Event Horizon, благодарение на който видяхме първата въобще снимка на сянката на черна дупка.

VERA (съкращение от VLBI (Very Long Baseline Interferometry) Exploration of Radio Astrometry) стартира наблюденията си през 2000 г. Целта на проекта е да ни помогне да изчислим разстоянието до звездите, излъчващи радио сигнали, като изчислява техния паралакс. С подобна невероятна резолюция VERA наблюдава звездите в продължение на повече от година и следи как позицията им се променя (докато Земята се върти около Слънцето) спрямо звездите, които са много по-далече.

Източник: Националната астрономическа обсерватория на Япония.

Тази промяна в позицията може да се използва, за да се изчисли колко далече е една звезда от Земята. Не всички паралакс наблюдения обаче са еднакви. VLBI може да създаде снимки с много по-висока резолюция; VERA разполага с наистина впечатляващата ъглова резолюция от 10-милионна от една ъглова секунда, което довежда до изключително прецизни астрометрични измервания.

Именно това са използвали астрономите, за да прецизират позицията на Слънчевата система в Млечния път. Въз основа на първия астрометричен VERA каталог на 99 обекта, пуснат по-рано тази година, както и на базата на други наблюдения, астрономи създадоха карта на позицията и скоростта на тези обекти.

Благодарение на тази карта те изчислиха позицията на галактическия център.

През 1985-а Международния астрономически съюз определи, че дистанцията до галактическия център е 27 700 светлинни години. Миналата година астрономи от GRAVITY прецизираха тази стойност и откриха, че всъщност сме малко по-близо – 26 673 светлинни години.

Източник: Националната астрономическа обсерватория на Япония.

Сега, според изчисленията, направени с VERA, се оказва, че сме на едва 25 800 светлинни от галактическия център. Освен това орбиталната скорост на Слънчевата система е много по-голяма – 227 км/с, а не 220 км/с.

Може и да ви се струва, че промяната не е кой знае колко голяма. Тя обаче може потенциално да окаже влияние върху начина, по който измерваме и интерпретираме активността в галактическия център. А това от своя страна ще ни предостави по-пълна и по-точна картина на взаимодействията около Стрелец А*.

Астрометричният VERA каталог е публикуван в Publications of the Astronomical Society of Japan.

Източник: Science Alert