Криогенната капсула се отвори. Тялото вътре се раздвижи, сънят още не го пускаше. Но звукът от алармата достигна до ушите му и той отвори очи. Изправи се! Бе чисто гол, а по тялото му имаше някаква странна слуз. Докосна лицето си, по него също имаше от лепкавата маса. Брадата и косите му стигаха почти до под корема и кръста му. Сбръчка лицето си във физиономия на неприязън. Тръгна да става, но в момента, в който стъпи на пода, се подхлъзна и падна. Удари задника си и извика от болка. Алармата не спираше да свири. Но къде беше? Каква бе тази аларма? Нищо не си спомняше! Нито кой е, нито къде се намира! Изправи се отново и, противно на всички физически закони, той почна да се движи все едно бе легнал в капсулата преди час. До вратата имаше надпис:

ВЛЕЗ ПЪРВО ТУК, КАТО ИЗЛЕЗЕШ ОТ КАПСУЛАТА

Там имаше по-малка врата, тя се отвори. Влизайки вътре, малкото помещение се напълни с пара и лепкавата слуз по него се премахна. Последва някакъв прахообразен душ, от който целият побеля,  след това отново дойде парата. Докато се хигиенизираше, в съзнанието му дойде една мисъл:

„Защо няма никой освен мен?“

На главата му се спусна отгоре нещо като шкаф, който я обгърна. По лицето и косата му започна фризьоро-бръснарски процес. Уредът го подстрига и обръсна. Когато се подсуши, върху тялото му почна да се материализира плат. След по-малко от миг току-що събудилият се бе облечен в униформата на обединения земен космически флот. Определено това го знаеше, но защо не знаеше кой е и какво прави тук? Всъщност къде беше това тук?

Алармата продължаваше да свири. Той излезе от помещението с криогенната капсула и тръгна по дълъг и осветен коридор. Минаваше покрай множество врати. Но не се спря пред никоя, продължаваше да върви сякаш знаеше къде отива. В края на коридора имаше голяма врата. Току-що събудилият се застана пред нея и тя се отвори. Пред него се откри огромна зала, чиято заоблена стена представляваше огромен прозорец към открития космос. Той възкликна с отворена уста: „Еха!“

Вратата зад него се затвори, но той бе заслепен от гледката. Докато вървеше към огромния прозорец, се сблъска с командното табло. Погледна към него и видя един мигащ червен бутон. Веднага забрави за прекрасния прозорец и разгледа таблото. Надписите бяха на общия международен език. Той натисна мигащия бутон „информация“ и пред него се материализира холограмен екран. На него се изобрази схема на космическия звездолет, на който се намираше. Схемата показваше резервоара за гориво в червено.

„Значи това било? Нямаме гориво!“

Той натисна още няколко бутона и установи, че горивото се произвежда в някакъв горивно-производствен център, който в момента не праща гориво. Тогава погледна екипажа на кораба и установи само едно име – Камен Чинев. Това бе той! Но защо не помнеше нищо? За около минута всичко изчезна и на екрана се показа циферблат с оставащо време:

Камен имаше по-малко от три дни. Един спомен изскочи в съзнанието му. Непознат глас му казваше: „Камене, много е важно да запомниш, звездолетът не трябва да остава без гориво, а останели без гориво, ще се унищожи!“

Чий беше този глас? Той поклати глава, за да изчисти мислите си. Погледът му се насочи към вратата, защото до нея имаше кабина с асансьор, която водеше до машинното. До него според схемата на звездолета беше и горивно-производственият център. Камен тръгна към него, но го сви стомаха. Глад! Спасението на кораба трябваше да почака. Погледна чертежа и видя, че столът за хранене е в близост до контролната зала и се запъти натам. Помещението бе дълго, но тясно, с маси, подредени до дългия колкото помещението прозорец. Камен седна на една маса и тя светна, а пред него се показа холограмен екран с меню. Избра си супа, една салата и основно. Когато изборът беше направен, холограмният екран изчезна и пред него се материализира купа с топла и вкусна пилешка супа. Отляво на купата се материализира топла питка хляб, а отдясно - вилица, лъжица и нож. Пред него леко в страни от супата се появи и една чиния с шопска салата. Боцна си един домат и затвори очи от наслада. След като приключи със супата и салатата, купата и чинията изчезнаха. Веднага след тях се материализира една свинска вратна пържола с гъбен сос и картофено пюре, а вляво от чинията - още една питка хляб. Камен бързо омете всичко и доволно се облегна на стола. Оригна се звучно и се загледа в звездите. Колко бяха красиви, тъмнина обсипана със звезди, които се появяваха и изчезваха. Спомни си, че винаги са му харесвали, имаше нещо успокоително в тях. Но мисълта му се прекъсна от изскочилото меню с десерти и кафе напитки. Той си избра парче баклава и едно мокачино. Те веднага се материализираха.

Щом се нахрани, си взе шише с вода и се върна веднага в контролната зала, където с влизането му се показа холограмният циферблат:

- По дяволите! – извика той. Веднага влезе в асансьора, който моментално го свали пред машинното.

Той се огледа, видя вратата с табела:

Повървя малко и вляво от него срещна врата с табела:

Камен застана пред вратата, но тя не се отвори. Огледа се и видя встрани от нея оторизационен сензор за цял ръст. Той застана пред него и един червен лъч обходи цялото му тяло, чу звук и вратата се отвори. Камен влетя направо вътре, леко изнервен. Попадна в помещение с огромно табло с много бутони, а пред него - огромна стъклена стена, която трябваше да гледа към машината, но тя бе много замърсена и почти нищо не се виждаше. Натисна отново бутон „информация“. Пред него се появи холограмен екран, на който бе показано, че готовото гориво не стига до резервоара и машината за производство се самоизключва.

„Какво ли би го запушило?“ – изрече сам на себе си. В помещението имаше специален скафандър, тъй като при машината нямаше кислород. Камен бързо го навлече. В скафандъра миришеше на застояло. Но той бързо свикна с миризмата. Натисна бутона за отваряне на врата към горивно-производствения център. Чу се предупредителен сигнал и в помещенията светлината смени цвета си на червен. Последва втори сигнал и осветлението взе да мига. Вратата се отвори и Камен бързо премина. Зад него врата веднага се затвори. Подът беше целият в гориво. Видя защо! Една тръба, която очевидно водеше до резервоара, бе извадена. Той се насочи към нея. Вдигна я и започна да я намества. Тръбата тежеше, но скафандърът му позволяваше да вдига по-тежки предмети чрез механизираните ръкави. Отначало тръбата обаче не успяваше да влезе в гнездото си. Но единственият член на екипажа впрегна всичките си сили, а и нали ръкавите помагаха, последва едно глухо флуп. Тръбата се бе вклинила в гнездото си.

Камен се обърна и тръгна към вратата, но пред него стоеше някакво прозрачно същество с маслено зелени очи. Много слабо в тялото с голяма безформена глава. Той не забеляза ръце или крака. Съществото просто се носеше в пространството.

Мъжът се спря и застана неподвижно. Пришелецът го огледа отпред, после прелетя зад него, огледа го и там. То видя тръбата! Камен опита да комуникира с него:

- Какво си ти? Какво искаш?

То не отговори! Сигурно не го разбираше! Застана отново пред него и зелените му очи се вторачиха в стъклено-прозрачния му шлем. Камен усети болка в главата, затвори очи. Главоболието се усилваше, от едната му ноздра потече кръв. Той се опита да се затича към вратата, но осъзна, че няма власт над краката си.

- Спри, спри… - извика Камен и инстинктивно замахна с дясната ръка. Удари съществото и то се залепи за стената. Главоболието изчезна. Космонавтът побърза да излезе. Натисна бутона за врата. Светлината пак стана червена, след което взе да мига и врата се отвори. Камен премина бързо, но съществото не направи опит да го последва. То стоеше като залепено за стената, маслено зелените му очи ги нямаше. Когато осветлението се нормализира, мъжът видя през замърсената стъклена стена как очите му светват и то се отлепи от стената. Полетя и се лепна на стъклото и като гъба почна да попива мазните горивни петна. Камен стартира машината и съществото изчезна от стъклената стена.

„Божичко, какво беше това?“  - на екрана му се показа как машината изпомпва към резервоара готово гориво. Това трябваше да прекрати брояча. Машината изключи отново! На същото място отново връзката бе прекъсната! „Съществото бе извадило тръбата отново! По дяволите!“ – помисли си Камен. От всички тези перипетии не бе усетил, че му се ходи до тоалетна.

Качи се в командната зала. Там го посрещна електронният часовник:

„Мамка му…“ – извика той ядосано. Но побърза и директно влетя в тоалетната. Щом приключи седна пред пулта и започна да търси информация за съществото. Но нямаше нищо в базата данни! Тогава се изправи и отиде до огромната прозрачна стена. Звездолетът подминаваше звездите в космическия мрак. Той мислено се отнесе, гледайки как се движат в космоса. В съзнанието му нахлу спомен как едно дете със светло-кестенява коса играе самичко в един специално обособен детски кът. Имаше много и всякакви играчки. Детето вземаше една ракета и почваше да я изстрелва. После я хвърляше и вземаше едно кубче на Рубик, почваше да го реди. Но и това му писваше. После хващаше плюшено мече и почваше с него да си играе. Малкият Каменчо имаше всичко, което четиригодишно дете би желало, но нямаше с кой да играе. Беше само дете в забравен бункер някъде под земята с много други хора. Всичките възрастни! Една сълза се плъзна от окото му. Тогава  започнаха да нахлуват всичките му спомени накуп. Камен почна да се тресе и тупна в несвяст на земята.

Събуди се от алармата. Погледна циферблата на холограмния екран:

„По дяволите!“ – възкликна и отиде отново до кенефа. Трябваше спешно да реши проблема със съществото. Сега вече си спомняше всичко. Спомни си, че е подготвян за тази мисия от малък. Детството му мина в подготовката на това начинание. Спомни родителите си и всички тези възрастни хора, които живееха с него в бункера. Но още не си спомняше мисията, каква беше тя?

Хапна в столовата и веднага се отправи към горивно-производствения център. Екипира скафандъра, като закрепи към дясната си ръка лазерен лъч-излъчвател, който намери в сейф под командното табло. Отвори врата и се вмъкна бързо. Врата се затвори след него и светлината стана бяла. Камен се заоглежда търсейки съществото, днес проблемът трябваше да изчезне. Но нямаше следа от него. Направи му впечатление, че нивото на изтеклото гориво се бе покачило.

„Къде си, твар?“ – помисли си. Но съществото го нямаше. Реши все пак на оправи тръбата. Хвана я и почна да я намества. Този път я намести доста по-бързо.

„Като се обърна и ще бъдеш пред мен!“ – помисли си отново той и затвори очи. Постоя малко, докато събере смелост, и се обърна. Изненада, съществото го нямаше! „Странно! Да не съм халюцинирал?“ – запъти се към вратата. Главата обаче започна да го боли. Той се обърна, но него го нямаше. „Оххх…къде си гадино?“ той се хвана за шлема. Болката се усилваше. Погледът му се насочи към тавана. То беше там, маслено зелените му очи го наблюдаваха, втренчено. Камен бавно насочи дясната си ръка към него. Едвам опъна ръката си. Но щом я опъна, стреля и един бърз лъч уцели съществото. Главата го отпусна. Но последва пронизващ звук, което съществото издаде. Ушите му писнаха. То падна от тавана и цопна зад него. Камен се обърна, а прозрачният му противник се изправи. Очите му отново се впиха в него. Мъжът направи опит да го удари, но то като дух се отмести, сгъвайки тялото си встрани. Главата отново почна да го боли. Човекът внимаваше да не стреля, защото всичко беше в гориво. Но болката се усилваше и Камен стреля отново. Съществото се помести и лъчът пропусна, но се върна и прониза отново съществото. Лъч-излъчвателят не пропускаше – веднъж зададеш ли целта, той не преставаше да я преследва! Съществото издаде същия пронизващ, звук но този път не падна. Камен се готвеше да изстреля още един лъч, когато очите на съществото станаха оранжеви.

- Какво? – попита учудено.  – Виждам, че си с красиви очи!

Последва ултразвуков удар и космонавтът полетя към стената до вратата. Удари се в нея и цопна в разлятото гориво. Болката, която усети в гърба, бе ужасна. Едвам помръдна. В първия момент реши, че му е счупил гръбнакът, но явно скафандърът го е предпазил. Очите му отново смениха цвета си от оранжеви на червени.

- Няма да чакам да разбера какво следва! – каза Камен и насочи лъч-излъчвателя, изстрелвайки нов лъч, който прониза съществото в главата. Последва отново още по ужасяващ звук, който едвам не продъни тъпанчетата му. Съществото падна в горивото и някак се сля с него.

Камен се изправи. До бутона за врата имаше друг, на който пишеше: „Почистване“. Той го натисна. Чу се засмукващ звук и горивото взе да се оттича някъде. „Няма го?“ – помисли си пак той. „Да е изтекъл през канала с горивото?“ Той тръгна да оглежда самата горивно-производствена машина, но съществото го нямаше. Огледа тръбата, всичко изглеждаше наред. Върна се в командното помещение на горивно-производствения център, свали скафандъра и застана на пулта.  Пусна машината да работи. Показа се холограмният екран, на който се виждаше как резервоарът се пълни с гориво. Нещо до скафандъра помръдна. Една сянка се отдели от него, зелените очи светнаха. Съществото бе влязло вътре чрез скафандъра му. Камен го забеляза и настръхна от страх. Паниката почна да взима връх. Какво можеше да стори? Но все пак въпросът беше на живот и смърт - или то, или той. Съществото наклони голямата си глава и бавно прелетя напред, но се спря на около два метра.

- Виж, аз не искам да те убивам! – опита да разговаря с него Камен, и плахо тръгна към него. Но страхът му се преобрази в пот. От косата една  капка се стече покрай ухото му.  – Ти ме убиваш, като разваляш машината ми и като ми причиняваш главоболие.

Съществото наклони главата си вдясно, после вляво и тръгна отново към него. Спря пред него и се вгледа в очите му. Камен му позволи. Но главата  отново го заболя, краката му се подкосиха. Той го хвана за шията, ръката почна да му изгаря от болка. Удари съществото с всички сили в контролния пулт. Изпита силна болка! Съществото също издаде ужасяващ звук. Ръката му бе обгоряла. Хвана се за нея и тръгна към скафандъра. Бързо свали лъч-излъчвателя и не дочака съществото да се изправи. Директно стреля два пъти в главата му. Звукът, издаван от пришелеца, се усили още, от което ушите на Камен почнаха да кървят. Главата на съществото се оцвети в розово, после цветът се разнесе и по тялото му. Камен стреля пак! След изстрела главата на съществото се уголеми още и цветът от розов взе да придобива оранжев цвят. Звукът, издаван от съществото, спря. Камен си отдъхна и се приготви да стреля, но в главата си чу ментален глас: „Недей!“

Камен се спря.

- Ако продължаваш, ще стрелям!

„Ние няма да оцелеем без храната!“

- Аз също няма да оцелея, ако машината не работи – корабът ще се самоунищожи! – каза Камен. Но в главата му изникна една идея. Подкани съществото да стане, след което облече скафандъра. На стената имаше закачена кирка, Камен я взе. Натисна бутона за врата и когато светлината се смени, съществото се залепи за скафандъра му.

- Значи и от червена светлина се страхуваш? – каза Камен. Не последва отговор. Те преминаха. Съществото се отдели, когато светлината се нормализира и тръгна към тръбата. Но Камен извика:

- Недей! – съществото се спря. Още бе цялото червено, а главата му изглеждаше като огромна гнойна пъпка, която щеше да се спука всеки момент. Камен се приближи до тръбата и замахна с кирката. Проби се малък отвор и потече гориво. Съществото не изчака, а директно се поля с него и отново придоби прозрачния си вид.

Камен влезе отново при пулта за управление и погледна данните. Увеличи малко производствения дебит и видя, че така горивно-производственият център може да се справи. Съществото гледаше през стъклото привидно доволно. Камен му махна и излезе от помещението.

В командната зала този път не го посрещна холограмен часовник. Той седна пред пулта и поклати глава, спомняйки си какво се случи, преди да замине:

- По дяволите, аз съм последният оцелял човек от Земята…

Автор: Костадин Койчев-Kovak