Сберете се край огъня, за да ви разкажем епичната история на една звезда и нейната опасна среща със супермасивна черна дупка. Звездата оцеляла, но платила жестока цена. Повече никога няма да бъде същата.
Мястото на събитието е галактиката GSN 069, разположена на 250 млн. светлинни години от нас, а масата на въпросната супермасивна черна дупка е цели 400 хил. пъти по-голяма от тази на Слънцето ни. Това обаче не е нещо особено – поне когато става дума за супермасивни черни дупки. Въпреки това обаче обектът оказва наистина мощен гравитационен ефект. Астрономите смятат, че звездата, която се е срещнала със супермасивната черна дупка, е била червен гигант – т.е. в онази фаза от живота си, в която водородът ѝ се изчерпва и в ядрото ѝ започва термоядрен синтез на хелий.
Въпросният червен гигант е имал лошия късмет да се срещне със супермасивната черна дупка. В резултат на това нейните външни пластове са изчезнали, останало е само ядрото. Днес звездата е бяло джудже с около 20 процента от масата на Слънцето ни.
Според изследването, публикувано в Monthly Notices Of The Royal Astronomical Society, звездата не е извадила голям късмет, но все пак е оцеляла – нещо, с което малко обекти могат да се похвалят.
„След като анализирахме рентгеновите данни, установихме, че бялото джудже е оцеляло, но не се е измъкнало – пише авторът на проучването Андрю Кинг от Университета на Лестър. – В момента тя е уловена в една елипсовидна орбита около черната дупка и я обикаля за около 9 часа.“
Оцеляването обаче си има и своята цена. Звездата постепенно губи част от своя материал. Това обаче я прави все по-лека, а орбитата ѝ – все по-широка. Т.е. звездата малко по малко се отдалечава от черната дупка. В момента тя се приближава най-много на 9 млн. км от нея.
За съжаление, това взаимодействие между черната дупка и бялото джудже няма да има щастлив край.
Източник: NASA/CXC/M. Weiss
„Ще се опита да се измъкне, но това е невъзможно. Черната дупка ще продължи да я изяжда все по-бавно, но няма да спре – обяснява Кинг. – Принципно загубата на маса ще продължи дори след като бялото джудже достигне масата на Юпитер – след около 3 трилиона години.“
Тези наблюдения са впечатляващи по две причини. Емисиите, които това взаимодействие поражда, ще бъдат видими за нашите инструменти в рамките на 2000 години. Т.е. или сме извадили голям късмет, или съществуват множество подобни случаи из Вселената. Другият впечатляващ факт е, че сме успели да установим свойствата на звезда, намираща се на 250 млн. светлинни години от нас.
Източник: IFLScience
