16 септември - Международен ден за защита на озоновия слой

16 септември в историята:

Събития

    1620 г. — От Плимут (Англия) потегля корабът Мейфлауър, чиито пътници създават в Плимут (Масачузетс), първата английска колония в Америка.
    1794 г. — Стойко Владиславов е избран от търновския митрополит за врачански епископ и приема името Софроний Врачански.
    1795 г. — Великобритания завладява Кейп Таун (дн. ЮАР).
    1810 г. — Мексико обявява независимост от Испания.
    1848 г. — Американските астрономи братя Уилям Кранч Бонд и Джордж Филипс Бонд и английския астроном Уилям Ласел независимо откриват Хиперион — естествен спътник на Сатурн.
    1859 г. — Британският изследовател Дейвид Ливингстън открива езерото Няса — сега на границата между Малави, Танзания и Мозамбик.
    1875 г. — Избухва Старозагорското въстание, организирано от Българския революционен централен комитет в Букурещ и ръководено от Стефан Стамболов с помощници Захари Стоянов и Георги Икономов.
    1903 г. — Хенри Ройс тества първия си двуцилиндров двигател с мощност 10 конски сили.
    1907 г. — Основан е Съюз на запасните офицери в България.
    1908 г. — Основана е компанията Дженерал Мотърс.
    1940 г. — Втората световна война: В САЩ е въведена задължителна военна служба за мъжете.
    1949 г. — Великото народно събрание приема нов Закон за БАН, според него Академията е държавно научно учреждение, подчинено пряко на Министерския съвет.
    1963 г. — Малайзия образува федерация със Сабах, Сравак и Сингапур.
    1963 г. — След получаване на независимост от Франция, Мохамед Ахмед Бен Бела е избран за първия президент на Алжир.
    1966 г. — В Ню Йорк се състои първото представление в новата сграда на Метрополитен опера.
    1975 г. — Папуа Нова Гвинея обявява независимост от Великобритания (администрацията на Австралия).
    1978 г. — При земетресение в югоизточен Иран (град Табас и околностите му) с магнитуд 7,5 — 7,9 по Скалата на Рихтер загиват 26 000 души.
    1980 г. — Сейнт Винсент и Гренадини се присъединява към ООН.
    1982 г. — Ливанската милиция извършва Клане в Сабра и Шатила, при което са убити 700 цивилни лица.
    1986 г. — При пожар в мината Кинрос (ЮАР) загиват 177 души.
    1987 г. — В Монреал е подписан Протокол за защита на озоновия слой.
    1999 г. — В резултат на бомбен атентат в 9-етажен жилищен блок в руския град Волгодонск загиват 17 души, а 70 са ранени.
    2005 г. — Излиза първата версия на Joomla!, на базата на Mambo 4.5.2.3, комбинирана с няколко други добавки и поправки.

Родени

    16 г. — Друзила, римска матрона († 38 г.)
    1666 г. — Антоан Парен, френски математик († 1813 г.)
    1745 г. — Михаил Кутузов, руски военачалник (генерал-фелдмаршал) († 1813 г.)
    1795 г. — Саверио Меркаданте, италиански композитор († 1870 г.)
    1824 г. — Пьотър Алабин, руски общественик († 1896 г.)
    1853 г. — Албрехт Косел, германски физиолог, лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина през 1910 г. († 1813 г.)
    1857 г. — Александър Южин, руски драматичен артист († 1927 г.)
    1859 г. — Панайот Бърнев, български военен деец († 1934 г.)
    1859 г. — Шъ-кай Юан, китайски държавен и военен деец († 1916 г.)
    1885 г. — Карен Хорни, германска психоложка († 1952 г.)
    1888 г. — Франс Емил Силанпя, финландски писател, Нобелов лауреат († 1964 г.)
    1890 г. — Константин Лукаш, български висш офицер († 1945 г.)
    1891 г. — Карл Дьониц, германски морски главнокомандващ († 1980 г.)
    1897 г. — Владимир Трендафилов, български актьор († 1972 г.)
    1902 г. — Камен Зидаров, български писател († 1987 г.)
    1905 г. — Иван Серов, руски офицер († 1990 г.)
    1919 г. — Атанас Ганчев, български учен († 1970 г.)
    1922 г. — Йеросхимонах Пахомий, български православен монах († 2007 г.)
    1924 г. — Лорън Бекол, американска актриса и манекен († 2014 г.)
    1925 г. — Би Би Кинг, американски китарист
    1927 г. — Питър Фолк, американски актьор († 2011 г.)
    1947 г. — Александър Руцкой, руски офицер и политик
    1947 г. — Брото Утомо, индонезийски дипломат
    1950 г. — Павел Панов, български футболист и футболен треньор
    1952 г. — Мики Рурк, американски актьор
    1952 г. — Фатос Нано, албански политик и 44-ти премиер на Албания
    1956 г. — Дейвид Копърфийлд, американски илюзионист
    1964 г. — Станчо Цонев, български футболист
    1968 г. — Марк Антъни, американски певец
    1977 г. — Нина Гавазова, българска актриса
    1980 г. — Радослав Забавник, словашки футболист
    1983 г. — Кърсти Ковънтри, зимбабвийска плувкиня
    1992 г. — Ник Джонас, певец, актьор

Починали

    655 г. — Мартин I, римски папа (* ? г.)
    1087 г. — Виктор III, римски папа (* ок. 1026 г.)
    1380 г. — Шарл V, крал на Франция (* 1338 г.)
    1498 г. — Томас де Торквемада, Велик инквизитор на Испания (* 1420 г.)
    1589 г. — Мишел дьо Бей, брабантски теолог (* 1513 г.)
    1736 г. — Габриел Фаренхайт, германски физик (* 1686 г.)
    1834 г. — Антоан Венсан Арно — френски поет (* 1766 г.)
    1869 г. — Томас Греъм, британски химик (* 1805 г.)
    1894 г. — Ангел Обретенов, български революционер (* 1837 г.)
    1925 г. — Александър Фридман, руски физик (* 1888 г.)
    1932 г. — Александър Танев, български военен (* 1864 г.)
    1932 г. — Роналд Рос, английски лекар, Нобелов лауреат (* 1857 г.)
    1945 г. — Григор Чешмеджиев, български политик (* 1875 г.)
    1977 г. — Мария Калас, гръцка певица (* 1923 г.)
    1980 г. — Жан Пиаже, швейцарски психолог (* 1896 г.)
    1990 г. — Иван Панев, български политик (* 1933 г.)
    1990 г. — Семьон Куркоткин, съветски маршал (* 1917 г.)
    1995 г. — Румяна Узунова, българска писателка (* 1936 г.)
    1997 г. — Петър Шапкарев, български икономист (* 1908 г.)
    1998 г. — Джон Постъл, американски информатик (* 1943 г.)
    2007 г. — Робърт Джордан, американски писател (* 1948 г.)

Празници

    Мексико — Ден на независимостта (от Испания, обявена на същата дата през 1810 г., извоювана окончателно през 1821 г., национален празник)
    Папуа Нова Гвинея — Ден на независимостта (от Австралия, 1975 г., национален празник)