Полярните сияния възникват на височина 90-130 км над повърхността на Земята, но през 1959 г. в Северното полукълбо е засечено сияние на височина 160 км и ширина на фронта 4800 км.
Снимка: Guliver / iStock
Тези частици възбуждат чрез сблъсъците електроните в неутралните атоми. Възбудените електрони се връщат в първоначалното си състояние, на по-ниско енергийно ниво, като отделят фотони (светлинни частици). Този процес е подобен на излъчването на светлината в неоновите лампи. Различните газове светят с различна светлина и това е причината да се наблюдават различни оцветявания в полярните сияния. Повечето от тях са оцветени в зелен или жълт цвят, но понякога се оцветяват и в червено. В много редки случаи се наблюдава бледо синьо оцветяване.
Слънцето е звезда, която променя своята активност за часове, което предизвиква промени в скоростта и плътността на слънчевия вятър. Тези промени оказват силно влияние на геомагнитната активност. Когато тя се увеличава, южният край на северното полярно сияние се премества до по-ниски географски дължини, като в същото време се наблюдават интензивни сияния. В такива моменти е възможно да се наблюдават полярните сияния дори от нашата географска ширина. Тези промени в магнитосферата на Земята се наричат геомагнитни бури. Магнитните флунктуации от тези бури влияят на спътниковите комуникации и навигационните системи и траят обикновено няколко часа, но е възможно да продължат и повече от ден.
Източник: bg astronomy
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
