Благодарение на холивудските сценаристи и режисьори на филми на ужасите сме свикнали да виждаме в акулите кръвожадни людоеди, зловещи чудовища, способни на дяволско коварство в лова на хора. Така ли е в действителност?
Различни видове акули обитават практически повсеместно световния океан: от вечните ледове на суровата Арктика до царството на вечния студ и пингвините - Антарктида. Но най-много от тези морски хищници предпочитат тропическата и субтропическата зона. Навярно това е напълно естествено, тъй като в топлата вода се намира повече храна и условията за размножаване са по-добри. Но има нещо необичайно: акулите са се разселили от повърхността до умопомрачителни, недостъпни за никакви подводни апарати дълбочини - до 5 хиляди метра под морското равнище. Трудно е да си представим как на дълбочина от пет километра, дори и в тропиците, може да живее и ловува риба. Но учените ихтиолози предполагат, че това съвсем не е пределът на дълбочината, обитавана от акули. Съвременната техника още не позволява на изследователите да надникнат толкова дълбоко, тъй като няма подводница или друг апарат, който може да издържи ужасяващото налягане на водата. А акулата може!
Друга черта на тези необикновени риби навярно също предизвиква недоумение: акулите
са удивителни “домошари”
и всяка от тях в моретата и океаните си има свой собствен “дом”.
В продължение на десетки години учени улавяли във водите на Индийския океан, край южните брегове на Африка и Австралия, съвсем малки акули. Измервали ги, претегляли ги, прикрепвали към гръбния им плавник маркировка с номер и “адрес” на акулата, след което ги пускали обратно. Размахвайки опашка, рибката моментално изчезвала, за да попадне отново при изследователите след... десет-петнадесет години.
Това позволило да се направи изводът, че във всички морета и океани акулите избират за живот определен район, който смятат за свой дом. За разлика от киногероите във филмите на ужасите, реалните акули никога не мигрират. И дори ако изведнъж сред тях се появи людоед, не е проблем той да бъде проследен - та нали той постоянно се върти около своя дом. Ето защо, ако в някой район на океана бъдат унищожени всички акули, следващите ще се появят там отново след доста дълго време. На освободилата се територия никога не се заселват акули от други места, а случайно оцелелите риби могат да възстановят числеността на популацията не по-рано от няколко десетилетия. Огромното мнозинство от видовете акули се размножават бавно, а полова зрялост достигат почти като хората - на 15-18-годишна възраст.
В световния океан
не са повече от пет опасните места,
които дължат страховитата си репутация на акулите. Всички смразяващи кръвта разкази за кръвожадни хищници, нападащи мирни плувци и водолази на други места, са чиста измислица.
Къде са разположени опасните райони? На първо място - по крайбрежието на Югоизточна Африка, Австралия и Тасмания, голяма част от Карибско море, Бахамските острови, бреговете на Флорида и Южна Калифорния. Във водите, миещи бреговете на Европа, няма никаква опасност от нападение на акули! Няма нито едно място, където да живеят видове, способни да наранят човек.
