От 350 вида акули, обитаващи световния океан, само 28 вида в нещо са се “провинили” пред човека. Но далеч не всички акули са виновни за това, че отделни особи от техния вид понякога, може би чисто случайно или при самозащита, са причинявали вреда на човека.

Ихтиолозите знаят: сред многобройното хищно племе от “кръвожадни” акули повечето са напълно безобидни видове. Има акули джуджета, чиято дължина достига до 25 см. Разбира се, има и гиганти, дълги до 20 метра и с тегло над 20 тона! Но те никого не могат да нападнат, тъй като се хранят само с... планктон.

За стотици години наблюдения и събиране на статистически данни за нападенията на акули срещу хора се е изяснила удивителна подробност - акулата

напада човек само при температура на водата от 18 до 20 градуса

по Целзий, само през лятото и само когато е извънредно гладна! Но случаите със смъртен изход при нападение от акули са от 30 до 50%, т.е. жертвата има реален шанс да оживее.

Американски учени са установили, че през последните 300 години във всички морета и океани са регистрирани 800 случая на нападения от акули - средно по два случая и половина на година. При това, когато се появили аквалангите и увлечението по подводния риболов, честотата на нападенията значително се увеличила. Очевидно невнимателното и често безцеремонно поведение на хората в подводния свят, който съвсем не им принадлежи, до голяма степен провокирало стълкновението с акулите.

В последно време край бреговете на САЩ се регистрират до четири нападения от акули в годината, а на плажовете в Южна Калифорния, където има много туристи, за последното десетилетие са станали три нападения. Край бреговете на Африка, където туристите и подводничарите са значително по-малко, са отбелязани само две атаки от акули. Естествено, всеки подобен случай предизвиква огромен обществен резонанс, в основата на който лежи първобитният страх. Хората настояват да бъдат унищожени всички акули, да се оградят плажовете с бетонни стени и стоманени мрежи. Но според изчисленията на същите тези американски учени за същия период

са се удавили поради собствената си небрежност повече от хиляда и триста души,

при автомобилни произшествия годишно загиват над петдесет хиляди, а травми получават до два милиона! И все пак именно при всеки случай на сблъсък на човек с акула радиото, печатът и телевизията вдигат неистов шум.

Известният френски изследовател и признат авторитет във всичко, което касае моретата и океаните, Жак Ив Кусто, написал заедно със сина си Филип книга за акулите, в която заявява: “Аз не знам нито един документално потвърден факт, когато водолаз без всякакъв повод е бил нападнат от акула. Друго нещо е, че подводничарите понякога се държат доста непредпазливо... Може да се каже, че потапянето в тропическите води далеч не е толкова опасно, колкото карането на мотоциклет на сушата”.

В много книги и филми може да се открият немалко ефектни истории за невероятната кръвожадност на акулите. Словоохотливи моряци, бивши китоловци и матроси от търговските съдове на чаша бира или кана вино ще ви разкажат стотици неправдоподобни истории за акулите: че те поглъщат всичко, което падне от борда на кораба - бутилки, кокосови орехи, пантофи, дрехи, бижута и... хора.

Читателите, очакващи да научат поредната вледеняваща кръвта история, ще бъдат разочаровани:

главната храна на акулата не са хора, а дребни и средни риби, планктон

и калмари. Едни акули си намират храна на повърхността на водата, други ловуват дънни риби, октоподи или ракообразни, трети ядат морски костенурки и мекотели с раковини. При това здравите раковини на тези морски обитатели акулите чупят като орехи. Ако акулата изгуби или си счупи зъб, на негово място израства нов, здрав и издръжлив - нещо, което безспорно поражда голяма завист сред хората.