Разбира се, акулата не трябва да се идеализира: хищникът си е хищник. Тези морски обитатели активно ловуват тюлени и се занимават с канибализъм, поглъщайки акули от друг вид и дори себеподобни, без угризения на съвестта закусват със своите братя и сестри. Акулата се държи така, както се държи вълкът на сушата. Тя избягва да напада стадата делфини - те просто ще я убият! - затова пък няма да пропусне случай да подгони някой самотен или болен делфин. Могат да се полакомят и за такъв едър морски обитател като рибата тон, но като се има предвид, че нейната скорост достига 100 км/ч, акулите рядко се решават да я преследват.
Измислени са и историите,
че акулите поглъщат всичко, което им попадне пред очите. Професионални ловци на акули са проверили съдържанието на коремите на триста уловени в топлите морета хищници, за да видят какво се крие там. Но в корема на нито една акула не е било намерено нещо интересно, да не говорим за бижута или човешки части. Така била развенчана още една легенда.
“Нещастни създания” - именно така някои ихтиолози наричат акулите. Защо? Ами поради това, че техният живот в моретата и океаните съвсем не е сладък. Щом акулата се появи на бял свят, тя незабавно и до самата си смърт
е обречена на вечно движение
и практически без да спира, постоянно плува - от първата до последната минута на своето съществувание, денем и нощем, без да заспива никога и без да почива дори за миг!
Работата е там, че акулата не може да диша нормално, ако не се движи - тя не разполага с нужната за целта мускулатура като другите риби. Ако акулата спре, то за по-малко от час ще загине от асфиксия - задушаване! По-рано това не е било известно и акулите загивали в плен, но сега за тях се строят кръгли басейни, където могат ден и нощ да се въртят в кръг. Акулата плува с леко отворена уста, за да може непрекъснатият воден поток да промива хрилете й. Този поток при движението умива ноздрите и тялото на хищника, донасяйки маса информация за околния свят. Зрението на акулите е много слабо - те почти нищо не виждат на разстояние от три-четири метра, а над пет метра различават само смътни светли и тъмни петна. Все пак на разстояние до три метра акулата различава формата и цвета на предмета. Но какво представляват три метра, ако си дълъг двадесет? Ужасно късогледство!
Ето защо акулата се е приспособила да търси плячка с нос - в ноздрите й са разположени много чувствителни обонятелни клетки. Движейки се във водата с голяма скорост, акулата през цялото време насочва главата си от една страна на друга, стараейки се да улови и най-малките промени в миризмите. Носът на хищника работи уникално: ако се разтвори
само един кубически сантиметър кръв в 600 хиляди литра морска вода,
акулата почти мигновено ще улови тази миризма и ще стигне до нейния източник със скорост от 60 км в час!
Любимата храна на акулите са октоподите - в природата те нямат по-силен и безжалостен враг. На свой ред акулите служат за храна на друг много силен ловец - кашалота!
Кашалотите се хранят с над двадесет вида акули. При това те с еднакво удоволствие поглъщат и миниатюрни, и гигантски, достигащи до половин тон морски хищници. В периода на изключително активен улов на китове, практикуван от много страни, голяма част от кашалотите били изтребени, което довело да силно ограничаване на популацията им в световния океан. Това позволило на акулите да се чувстват в относителна безопасност. Още повече, че те са домошари, а кашалотите често мигрират на значителни разстояния.
Общо взето, много от това, което се разказва за акулите, не отговаря на действителността. При това в много страни по света съществува постоянен промишлен улов на акули - както организиран, така и неорганизиран, хищнически - заради кожата, за месото и плавниците, предназначени за ресторантите, за получаване на суровини за фармацевтичната промишленост и т.н. Но никой досега не е изчислил все пак колко акули живеят в световния океан. Никой не знае къде, кога и колко от тях може да бъдат уловени. И това е добре, иначе и с акулите може да се случи това, което се е случило с китовете, чието масово избиване довело до нарушаване на екологичното равновесие в моретата и океаните. Неслучайно казват, че човекът е най-страшният хищник. Но, за щастие, акулите все още нямат намерение да се предават...
Владимир Йонев
