Алтамира - подземната Сикстинска капела

“Татко, татко, виж – биволи!” Как би реагирал един баща на подобен вик? Вероятно с вяло любопитство. Освен ако детето му не е извикало това от вътрешността на пещера, останала запечатана от каменопад в продължение на хилядолетия.

През едно есенно утро на 1879 г. испанецът Марселино Санс де Саутуола, юрист по професия и любител естествоизпитател, извършва обичайните си разкопки край Алтамира. Този път е взел със себе си деветгодишната си дъщеря Мария, която неусетно се е промъкнала в преддверието на пещерата.

В автономната испанска област Кантабрия има към 6500 варовикови пещери и

никой не обръща внимание на Алтамира

цели 11 години след като старо дърво пада и размества камъните, които са затрупали входа й. Саутуола обаче е запознат с първите европейски трудове по праистория, включително на сънародника си геолог Хуан де Вилянова. Но онова, което съзира във вътрешността на пещерата, следвайки вика на Мария, надхвърля въображението му.


Снимка: siloto / Shutterstock

Многоцветни фигури на животни, изобразени с удивително майсторство, украсяват тавана на голяма зала и “пробягват” по околните стени. Биволите се оказват бизони, но сред тях има и елени, глиган, опитомени коне и кози, както и отпечатъци на човешки длани и някакви тайнствени знаци, рисувани и гравирани в скалата. Саутуола веднага прозрява, че рисунките датират от палеолита, и обнародва откритието си в научното съобщение “Кратки бележки върху някои праисторически обекти в провинция Сантандер”.
Въпреки застъпничеството на Вилянова френските  авторитети

не могат да преглътнат наличието на шедьоври в пещера,

обитавана преди десетки хиляди години от “диваци” (такова е преобладаващото схващане за предците ни по онова време). Отличното състояние на фреските и свежестта на багрите им допълнително засилват подозренията за фалшификация. Саутуола дори е обвинен, че е наел местен художник да направи рисунките. Откривателят напуска огорчен този свят на 57 години, без да дочака прочувственото извинение на своя противник – френския археолог Емил Картаяк.


Снимка: EQRoy / Shutterstock.com

С най-богатата и съвършено изпълнена колекция от скални рисунки в Европа Алтамира бързо се превръща в световен хит. Закономерно през 1985 г. ЮНЕСКО  включва пещерата в списъка на защитеното световно наследство. Но още през 50-те години на ХХ век се появяват тревожни признаци, че въглеродният двуокис от дъха на десетките хиляди посетители уврежда уникалните фрески. За да избегнат непоправимото, през 1977 г. властите затварят пещерата за туристи и изграждат наблизо нейно точно копие – с помощта на компютър, по милиони снимки и видеофилми.

В новата Алтамира чрез диапроектори, видеоекрани и умела подредба на съдове и сечива е възстановен битът на пещерните хора.

Мъжете от палеолита, техните жени и деца изникват от мрака,

възкресени като триизмерни изображения. Стъпала водят надолу покрай възстановения им лагер, яма за лов на мечки и художествено ателие (в него са подредени шпакли от кост, бои в мидени черупки, каменни лампи с лой, която горяла бавно и не задимявала помещението) и свършват в голямо помещение с полусферичен свод.


Снимка: JESUS DE FUENSANTA / Shutterstock

Вдигам поглед и дъхът ми спира – попаднал съм в

Полихромната зала,

наричана без преувеличение “Сикстинската капела на кватернера”. Таванът й е изпъстрен с над 30 фигури на бизони и други тревопасни животни, изрисувани в различни цветове и равнини. Бизоните са мъжки, някои от тях са изобразени със свити под туловищата им крака, явно след успешен лов. Художниците не са разполагали със скеле и вероятно са стъпвали върху високата 70 см естествена ниша, опасваща стените.
Рисунките в Алтамира са направени преди 18 500 години. Или поне така смятаха учените до неотдавна. Изследователи от Музея на Алтамира доказаха през 2009 г., че първите й обитатели кроманьонци – и първите й зографи – са се заселили в нея още преди 22 хилядолетия.

Мястото е било идеално за наблюдаване

на движението на животните, пасящи в долините, а климатът, в контраст със скованата от ледове Европа, е бил благоприятен заради близостта на Гълфстрийм. И до днес Кантабрия се слави с прохладни лета и меки зими.   

Но неотдавна екип на британския учен Алистър Пайк от Университета в Бристол, който използва нов метод за датиране с уранови изотопи, хвърли истинска “бомба”, като

отмести границата на някои от фреските до 35 000 г. пр.Хр.

Ако приемем датировката за вярна, тя засега отрежда на пещерните изображения в Алтамира първенството в Европа и света – те се оказват по-стари от “конкурентите” си в Шове, Франция (30 000 – 32 000 г. пр.Хр.) и Фумане, близо до Верона, Италия (32 000 – 36 500 г. пр.Хр.).  


Снимка: JESUS DE FUENSANTA / Shutterstock

Какви сте били вие, самоуки художници от непредставимите бездни на времето? Ловци (за да нарисувате животните толкова реалистично и по памет, е трябвало да ги наблюдавате отблизо с години)? Или шамани, които са искали да умилостивят духовете на убитите животни и да гарантират успешен лов? Каква сила е движила ръката ви, за да накарате дори Пикасо да възкликне: “След Алтамира всичко е декаданс!”.

Какво ви е тласнало да оставите отпечатъци от дланите си (в позитив и негатив) върху стените, духайки боята през тръбички от кост?

Суетно желание

да подпишете картините си? Да ни оставите следа, че сте съществували? Или просто да изобразите бога слънце с неговите животворни лъчи, използвайки разтворените си пръсти като шаблон?


Снимка: EQRoy / Shutterstock.com

Знаем какви инструменти и багрила сте използвали: кремъчни длета, за да гравирате изображенията; моливи от въглен, за да очертавате контурите им; пигменти от хематит, за да получите яркочервения цвят; тампони, за да нанасяте боята върху камъка. Разтваряли сте и сте смесвали естествените краски, за да постигнете различни цветови нюанси.

Прилагали сте дори илюзията на светлосенките – далече преди Ренесанса –

и сте използвали изпъкналостите в скалата, за да придадете триизмерен ефект на вашите обекти.  
      
За съжаление не ми позволяват да снимам дори дубликатите на нетленните ви творения, но поне мога да си купя албум с репродукции от магазина за сувенири. В Музея на Алтамира има впечатляващи експозиции с праисторически артефакти. В една от тези сбирки правя малко, но важно откритие за себе си – хората от късния палеолит са били с по-висок ръст и качеството им на живот е било по-добро от това на потомците им през неолита. И не са страдали от развалени зъби!

Дали еволюцията върви само по права възходяща линия? Дали, печелейки комфорт и технологична мощ, Homo Sapiens не е загубил нещо много по-ценно – шестото чувство и духовността си, тоест връзката със силите, които крепят Вселената?

Автор: Пламен Петров