Домашните любимци на фараоните

Невероятно е, но древните египтяни

използвали бабуините като свои помощници в лова.

Бабуинът бил смятан за свещено животно, като култът към него се свързвал със слънчевия култ, тъй като при изгрев слънце планинските бабуини издават радостни викове. Свещените маймуни живеели в храмовете в огромни клетки с финикови палми, а дресирани маймуни дори участвали в религиозните мистерии. На едно изображение на Монтухерхепешеф маймуна държи ловно куче на къс повод. По време на лов маймуните били използвани като примамка за дивите зверове, както и за откриване на птичи гнезда и заешки дупки. Добре обученият бабуин се преструвал на ранен и отвеждал преследващия го хищник до засадата на ловците.

Наред с домашните и дивите животни в жертва на боговете били принасяни и техни свещени събратя. Древните египтяни вярвали, че бог се намира в тялото на животното, докато то е живо, а след смъртта му преминава в друго тяло. И поради това стопанинът на питомец отделял голямо внимание на неговата мумия.

ОЩЕ ОТ #фараони

С особени грижи в Древен Египет се ползвали свещените бикове, използвани в култа към Апис. Хората вярвали, че тези животни представляват физическо въплъщение на бог Озирис на земята. Особено развит бил култът към бика в Мемфис. За да получи толкова висок „пост”, бикът трябвало да покрива определени условия: на челото му трябвало да има бял триъгълник, на шията – петно, напомнящо орел, а отстрани – петно във формата на растяща луна.

Свещеният бик Апис живеел в специален “апартамент” -

пред храма на бог Птах за него било оборудвано заграждение, където приемал дарове. Щом бикът умирал, египтяните обявявали дълъг пост, но след това жреците започвали да търсят нов петнист кандидат. Между другото свещеното животно не отивало за котлети.

През 1851 г. френският археолог Огюст Мариет открил в Сакара знаменития Серапеум - комплекс от подземни погребални камери. Мумифицираните бикове се намирали в саркофази от розов гранит, варовик, базалт. Саркофазите били монолитни и достигали до 4 метра височина, а теглото им било около 70 тона. Салима Икрам предполага, че при мумифицирането на биковете вътрешните органи не били изваждани, а само ги отделяли един от друг, обработвали ги и ги връщали по местата им. Сухожилията на предните крака на биковете често били срязвани и по този начин животните можело да лежат в саркофазите в позата на сфинкс.