Преди стотина години приблизително 15% от нашата планета е била използвана за отглеждането на посеви и добитък. Впоследствие световното население нараства 4 пъти и господството ни над Земята (по суша и вода) се разширява значително.
Според статия, публикувана в Nature, около 77% от сушата и 87% от водните басейни (без Антарктическия океан) са засегнати пряко и дори променени от човека. Това означава, че едва 23% от дивата природа, или около 10 хил. кв км площ, е запазила своята цялост.
Вярвате или не, 94% от тази площ се намира на територията на 20 държави, като първите 5 (Русия, Австралия, САЩ и Бразилия) притежават 70% от дивата природа на Земята.
Защо това е от значение?
Ако оставим настрана намаляващото биоразнообразие (все повече екосистеми се смаляват чувствително), редица изследвания показват, че тези изолирани от човечеството диви места играят все по-важна роля в битката ни с климатичните промени.
Да вземем за пример северните гори на Канада и Русия. Те съставляват приблизително 14% от световната суша и 33% от нейните гори. От една страна, това е най-незасегнатата екосистема на цялата планета, а от друга – тя улавя и съхранява около 1/3 от целия земен въглерод. Ако я унищожим, ни очаква климатичен армагедон.
Съсипването на диви места (като северните гори или Амазонка) – било то посредством изсичане на дърветата, изгаряне или чрез добив на ресурси – ще увеличи световните парникови емисии. Според статията около 40% от въглеродните емисии над земята в тропическите райони на планетата са вследствие от обезлесяване. Дори морската трева, ако бъде наранена, може да се превърне от естествено средство за поглъщане на въглерода в негов източник.
Снимка: Filipe Frazao / Shutterstock
В краткосрочен план тези диви местности могат да ни защитават и от екстремни времеви условия, включително цунами и урагани. Авторите насочват вниманието ни към симулации, които показват как здравите коралови рифове (за разлика от наранените) често предоставят два пъти по-голяма крайбрежна защита от цунами.
Добрата новина е, че съществуват закони, които предпазват и земите, и водните басейни, включително US Wilderness Act от 1964 г. Лошата е, че те не са универсални и не винаги са дефинирани и налагани качествено. Това означава, че са застрашени от прищевките на политиците и собствениците на земята. Красноречив пример за това са плановете на Тръмп за сондаж в Аляска и желанието на бразилския президент да приватизира Амазонка.
„Вече изгубихме твърде много – пишат авторите на изследването. – Трябва да се възползваме от възможността да защитим дивата природа, преди да е изчезнала завинаги.“
Цялото проучване може да прочетете в Nature.
