Гарваните държат най-много на доблестта
Ако в наши дни доблестта, честността и честта са качества на изчезване, то гарваните ги притежават в изобилие. Всъщност по това се определя и позицията на даден гарван сред останалите. Изгуби ли веднъж доверието на „групата“, не може да бъде спечелено отново.
Птиците се трудят заедно, за да си набавят определено количество храна. По правило след това тази храна се поделя по равно между участниците. Ако забележат, че някой си взима по-голямо количество храна, е обявен за измамник и моментално губи доверието на другите. Оттук нататък този гарван не бива приет в групата, в която вече е бил идентифициран като мошеник, и се налага да си търси нови „другари“. Това недвусмислено доказва, че гарваните имат усещане за справедливо и несправедливо.
В един експеримент учени установяват, че гарваните не просто умеят да чертаят границата между справедливо и несправедливо, а помнят цял месец „измамника“. Експериментът включвал храна на разменни начала. Учените дават на гарвани нискокачествена храна като стар хляб. Отнема им време, но успяват да им покажат, че могат да разменят храната за нещо по-вкусно – сирене. Скоро гарваните разбират идеята на „играта“ и с охота започват да разменят сухия хлебец за вкусно сирене. Някои от учените обаче демонстративно изяждат парчето сирене пред погледа на гарвана, с който трябва да разменят храна. Поведението на птицата към този човек рязко се променя и тя повече не желае да опитва да разменя храна с него. По-интересното е, че месец по-късно пред същия гарван застават „измамникът“ и съвсем нови лица. Птицата е склонна да разменя с всички останали, но не и с „мошеника“, чието лице не е забравила толкова време по-късно. Удивително, нали?
Учените наблюдават и нещо друго – гарваните се учат само от собствения си опит. Дори да са станали свидетели на измамата, но самите те да не са били нейна жертва, гарваните са склонни да разменят храна с „мошеника“, докато самите те не се „опарят“. По това малко приличат на хората, нали – дори някой да ни даде съвет или да изрази безпокойство, че постъпваме грешно в дадена ситуация, докато не изживеем собственото си разочарование и не натрупаме своите грешки, няма да се научим.
Цветелина Велчева