Враните притежават известна форма на съзнание

Ново изследване, проучващо мозъка на враните, разкри нещо доста изненадващо – хитрите птици от семейство вранови са не само умни, но и притежават известна форма на съзнание. Т.е. имат субективни преживявания.

Това се нарича първично или сензорно съзнание и досега бе демонстрирано единствено у приматите. С други думи – може би е крайно време да преосмислим както разбиранията си за мозъка на птиците, така и представите си за начина, по който съзнанието възниква.

„Резултатите от нашето изследване показват една нова гледна точка за еволюцията на съзнанието и неговите невробиологични ограничения“, коментира Андреас Нидер от Тюбингенския университет.

Трудно е да установим съзнание при животните. Това е способността да осъзнаваш присъствието си в света, да знаеш това, което знаеш, и да разсъждаваш върху това знание. Всичко това подобрява умението за разрешаване на проблеми и взимането на решения – две неща, в които враните са изключително добри.

Първичното съзнание е най-основната форма на съзнание – това е умението да възприемаме света в настоящето (и непосредственото минало и бъдеще). Като цяло се асоциира с мозъчната кора на приматите - покривката на мозъчните полукълба на крайния мозък при бозайниците.

Мозъкът на птиците обаче е структуриран по по-различен начин от този на приматите – той е гладък, а не наслоен на пластове. Ето защо въпреки че семейство вранови, в което влизат и гарваните, и враните, са изключително умни (с когнитивни умения, които откриваме и у приматите), въпросът дали мисленето им е съзнателно дълго време подлежеше на съмнение.

За да се опитат да намерят отговора, Нидер и колегите му създават експеримент, чиято цел е да провери дали птиците имат субективни изживявания. Те го провеждат върху две черни врани (Carrion crow).

Първо, изследователите обучават враните да сигнализират в интервал от 2 секунди за евентуалното присъствие на визуален стимул. В случая става дума за сив квадрат с различна яркост, който за една трета от секундата бил показван на черен екран.

По-голямата част от светлините били ясни и еднозначни – гарваните сигнализирали с лекота, че ги забелязват. Други обаче били по-трудни за разпознаване – те били кратки и бледи. При тях двата гарвана ту сигнализирали, че ги виждат, ту не. Именно тук идва на помощ субективното сензорно преживяване.

За целта на експеримента на всеки един от гарваните са показани приблизително 20 000 сигнала, разпръснати из няколко дузина сесии. Междувременно електродите, имплантирани в мозъка им, записвали невронната им активност.

Когато гарваните сигнализирали с „да“ на даден визуален стимул, невронната активност била записвана в периода между виждането на светлината и даването на отговор. Когато сигнализирали с „не“, не се наблюдавала повишена невронна активност. Тази връзка била толкова надеждна, че било възможно да се предскаже реакцията на гарвана на базата на неговата мозъчна активност.

„Нервните клетки, които отговарят на визуалния стимул без субективни компоненти, се очаква да откликнат по същия начин на визуални стимули с постоянен интензитет. – казва Нидер. – Нашите резултати обаче показват категорично, че нервните клетки, обработващи информацията в мозъка на враните на по-високи нива, се влияят от субективното изживяване – и по-точно, те произвеждат субективни изживявания.“

Резултатите потвърждават, че субективните изживявания не са ограничени единствено до мозъка на приматите и че многопластовия мозък на бозайниците не е задължителен елемент, свързан със съзнанието.

Всъщност друго ново изследване открива, че гладкият мозък на птиците не е индикация за липсата на комплексност. С помощта на 3D поляризирана светлина Мартин Щахо и Кристина Херолд, изследователи в областта на неврологията в германските университети в Бохум и Дюселдорф, характеризираха анатомията на мозъка на гълъба и совите. Те откриха, че церебралната архитектура и при двете птици е изключително сходна с церебралната архитектура на бозайниците.
Възможно е тези сходни когнитивни умения да са се развили независимо и при птиците, и при бозайниците – феномен, известен като конвергентна еволюция. Също така обаче е възможно и нашите мозъци да са много по-тясно свързани, отколкото подсказват самите различия.

Изследването е публикувано в Science.