Хитпарадът на китовете

Какво знаем за китовете? Че са най-най-най... Най-дългите - до 33 метра, най-тежките - до 150 тона, издаващи най-силните звуци на планетата. Именно те притежават най-голям мозък - този на кашалота например тежи 8 килограма! Най-продължителните и далечни миграции извършват сивите китове.

Едно от най-изключителните качества на кита обаче е, че е единственият, освен човека, бозайник, който... пее. Много от тези гиганти издават ниски звуци, а гърбатите и гладките китове изпълняват цели „песни”. Най-кратката продължава шест минути, най-дългата – около половин час. Понякога китът спира изпълнението си само за да освежи запаса от въздух в белите си дробове.

Смисълът на пеенето засега остава неизвестен независимо от безбройните хипотези. Но китовете се отдават на тази страст почти изключително в периода на размножаване, така че може да се предположи, че тя изпълнява някаква функция в техния семеен живот. В началото се смятало, че пеят само самците, но има сведения, че и самките тананикат на своите малки.

„Репертоарът” на стадото постоянно се променя. Австралийски учени от Университета в Куинсленд проведоха неотдавна детайлно изследване на китовите мелодии. И стигнаха до извода, че популярните песни от един регион за 1-2 години се разпространяват надалеч. Музикалните хитове на китовете край Австралия били подхванати из цялата южна област на Тихия океан - от австралийския континент до Френска Полинезия, на 6600 км! При това видът на китовете няма значение – в сезона за размножаване всички самци пеят една и съща песен.

Учените забелязали, че за последните десет години

най-известните «парчета» се зародили по източното крайбрежие на австралийския материк.

Научният сътрудник от Университета в Куинсленд Елен Гарланд отбелязва, че при тези бозайници нещата стоят точно както и в музикалния бизнес – хитовите мелодии невинаги се явяват оригинални. Защо всички китове изпълняват една и съща серия от повтарящи се в определена последователност различни звуци, въпреки че тяхната основна задача е да се откроят от общата маса съперници – засега остава загадка за учените.

Възможно е песните да служат за по-сложно общуване. Във всеки случай по някакъв начин всички китове се оказват добре информирани и за най-малките изменения в обстановката. Но как всъщност пеят те, като нямат гласови връзки?

Много учени са склонни да смятат, че звуковъзпроизвеждащата система на тези топлокръвни бозайници се намира в предната част на главата. Това са канали, кухини, клапани и тръби, разположени в костното ложе на черепа зад мастна възглавница, която служи като своеобразна леща, насочваща и усилваща акустичния лъч. Дори динамитните взривове в океана, съвпадащи с работата на записващите прибори на учените, не могли да попречат на вокалните занимания на гърбатите китове.

Американски учени стигнали до удивителния извод, че последователността от звуците им има граматическа структура – нещо, присъщо само на човешката реч!

Специалисти от Медицинския институт „Хауърд Хюз” изучили аудиозаписи на шестнадесет китови песни, използвайки разработена от тях технология за математически анализ. Както показал експериментът, мелодиите се отличават от звуковите сигнали, издавани от другите животни, със сложна структура и се състоят от думи, обединени във фрази. Рюдзи Сузуки, учен от Масачузетския технологичен институт и съавтор на изследването, отбелязва, че

кратките песни носят много повече информация от дългите. Изяснило се също, че в пеенето на морските исполини липсват обозначения на определени и абстрактни обекти. Но да отговорят на въпроса за какво точно пеят китовете специалистите засега не са в състояние.

Затова пък експерти от Института по океанография „Скрипс” съвместно с частната изследователска компания Whale Acoustics открили друга странност - честотата, на която «разговарят» китовете, постоянно се понижава. Всяка година заради този загадъчен факт инженерите от Whale Acoustics са принудени да пренастройват своите прибори. Океанографите събрали и анализирали хиляди записи на песни на сини китове, които били документирани с различни прибори в продължение на последните 45 години.

Оказало се, че бавно, но неотклонно,

с част от херц годишно тоналната честота на звука се понижава.

Това става независимо от океана, който обитават животните. Но в повечето изследвани популации на китове близо до Калифорния звуковата честота на песните от 1965 г. досега се е понижила с 32%.