Движенията на коня винаги са олицетворявали свободата. За славяните той бил символ на Слънцето, а за прабългарите бил тотем, от опашката му правели бойното знаме. Конят бил смятан за посредник между горния и долния свят, с него славянският бог Световит проникнал в царството на мрака и победил смъртта.
В древността качвали ранените войници на гърба
на коня, за да се възстановят по-бързо. Смятало се, че конете имат магическа оздравителна сила. Хипократ препоръчвал ездата срещу безсъние, а през 16.-17. век някои автори изтъкват ползата от ездата за позата на тялото, за физическото здраве и дори за чувствителността на човека.
В първото медицинско училище във Виена през 18. век прилагали ездата при психопатии, тъй като благодарение на нея мускулатурата на болните ставала по-малко възбудима, а това от своя страна намалявало епизодите на хипохондрия и истерия.
Днес десетки деца, страдащи от церебрална парализа,
буквално стават от инвалидните си колички и прохождат
пред смаяните погледи на родителите си благодарение на това прекрасно животно – коня, и неговия стопанин-терапевт. Не, това не е чудо, паднало от небето! Освен удоволствие от ездата, кончето може да донесе и изцеление – и тази терапия се прилага и в България. Даже доста отдавна, макар че и до момента не е особено популярна.
Организирани занимания по хиппотерапия (от старогръцки буквално – лечение с кон) у нас започват да се провеждат през 1993 г. на конна база „Хан Аспарух” в София с деца с церебрална парализа – от един кинезитерапевт и двама треньори по конен спорт. В основата са доц. Незабравка Генчева от Националната спортна академия и съпругът й. През 2001 г. те създават Национално сдружение „Устрем”, което започва да популяризира този метод на лечение. Четири години по-късно в столицата се провежда
първото в страната състезание за деца с увреждания.
Оттогава много деца са получили значително подобрение в състоянието си, но доц. Генчева вече трудно дава интервюта – разочарована е, че у нас за този изключително ефикасен метод се говори много, а се прави малко, всъщност нищо. В много държави в Европа тези услуги са включени в здравното осигуряване, в други се подпомагат от общините. Тук преговорите с институциите отдавна са ударили на камък.
