Чрез лечебно-педагогическа езда пък се изграждат специфични умения и грижа за конете. Грижата за животното развива вътрешно усещане и контрол върху собствените движения и поведение, прецизно изпълнение на различни движения, развива фината моторика на детето, пространствената му ориентация , самооценката му и адаптирането му в околната среда. Когато са увлечени да хранят, почистват или разхождат животното, у дечицата допълнително се развиват рецепторите – слух, зрение, тактилност, вкус и обоняние. Стават по-уравновесени психически, усилва се желанието им да общуват с околните, както и с други животни. А близкият контакт с коня стимулира фантазиите им – детето говори на четириногия си приятел и така се развиват говорът му и комуникационните му способности. Умствено изостаналите получават мотивация да постигат успехи в обучението, потискат агресията си. И нещо много важно - те
променят представата за себе си като „негодни”.
Все неща, които са били познати на лечителите още в древността.
Кое е най-голямото постижение в хиппотерапията? Не може да се отговори еднозначно – всяко дете има някакво постижение, по-голямо или по-малко, казва доц. Генчева. Доколко ще се получи желаният ефект по отношение на корекция на позата, стойката, намаляване на мускулния спазъм и подобряване на походката, зависи от степента на увреждане. Децата с аутизъм да могат да подобрят комуникацията си с околните, децата с ментални увреждания да се социализират.
„За нас и за родителите най-голямото постижение е едно дете с детска церебрална парализа да проходи, а такива случаи имаме много - горда е терапевтката. - Най-впечатляващото, което ни се е случвало, беше преди повече от 15 години, когато едно момче с тежка степен на детска церебрална парализа, водено от голямото си желание да се приближи до конете и да ги докосне, се изправи самостоятелно от инвалидната си количка пред изумения поглед на майка си.“
Неотдавна момче на 17 години
с тежка гръбначно-мозъчна травма дошло от Бургас с патерици и след терапията си тръгнало ходещо самостоятелно, подкрепяно само от едната страна от баща си. „А една жена, също с гръбначно-мозъчна травма, която не можеше да седи самостоятелно в инвалидния стол за дълго време, се научи да седи изправена върху гърба на коня“, разказва доц. Генчева.
Тя не прави чудеса. Но постига и невъзможното с помощта на древните благородни спътници на човека.
Автор: Таня Иванова
