Вероятно всеки се е натъквал на една особено неапетитна в кулинарно отношение и леко мъхеста находка в най-забутания ъгъл на хладилника. Когато хранителните продукти се развалят, често се покриват с плесен – сигурен знак за тяхната негодност? Не непременно, въпреки че по принцип плесента не бива да се яде. Ето няколко интересни факта за тези мъхести гъби, които събрахме за вас.
Приложение в хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост
Не всяка плесен е признак на развалени продукти. Така например определени плесенни гъби се използват за производство на антибиотици. Освен това с тяхна помощ се произвеждат някои видове сирене, като за целта най-подходящи са щамовете „Penicillium“, „Rhizomucor miehei“ и„Geotrichum candidum“. Те служат и за приготовлението на соев сос – той всъщност представлява течността, която се отделя от плесенясалите и започнали да се разлагат зърна соя. Антибиотикът пеницилин, който е открит от Александър Флеминг по недоглеждане, произхожда от плесенните гъби. Заслужава си да се спомене и имуносупресантът циклоспорин - препарат, получен от плесенната гъба Tolypocladium inflatum, който предотвратява естественото отхвърляне на орган при трансплантация.
Гъба с множество белези (фенотипи)
От биологична гледна точка плесента спада към гъбите. По принцип плесенните гъби се размножават чрез спори, които се разнасят от водата и вятъра или полепват по предмети. Обикновено с просто око се различават само по-големи колонии плесенни гъби, което ги прави особено коварни. Мит е, че само по цвета на плесента може да се прецени дали продуктът е годен за ядене, или не.
Плесенясалите продукти направо на боклука?
Тъй като плесенните гъби предпочитат влагата, може да им се противодейства ефикасно, като се държат продуктите на сухо. Най-често засегнат е съхраняваният в найлонова торбичка хляб, но потърпевши са също ядките и сушените плодове, които обикновено са обхванати изцяло от вредните отрови. Затова, когато видите, че са плесенясали, трябва незабавно да ги изхвърлите. Затова пък храни с ниско съдържание на вода, например кашкавал, може да се спасят, като се изреже грижливо само плесенната коричка. Трябва обаче да внимавате със спорите, останали по ножа, да не попаднат върху други продукти.
Заплаха за здравето
При някои хора източниците на плесен в домакинството може да причинят здравни проблеми, като астма, инфекции или алергични реакции. Виновни за вредното въздействие на плесента по хранителни продукти са отделяните от нея вещества, наречени микотоксини. Най-опасни са афлатоксините, които са доказано канцерогенни. Те се срещат най-вече в царевицата и фъстъците. Заплаха за здравето представляват и охратоксините, които се заселват например във виното, бирата и някои зърнени култури.
Цветелина Велчева
