Непознатият свят: Живот на 10 000 метра под водата

Подобен хранителен режим имат и амфиподите, които често са тяхна плячка и също присъстват в подводните кадри на шотландските учени.

Амфиподите са вид ракообразни без черупка

или раковина. Повечето от тях имат силно сплескани тела. Името им означава „с различни крака” и се отнася за вида на крайниците им, които наистина са най-различни и не са симетрични като тези на раците. Обикновено тези животинки са дълги към 10 мм. Колкото повече кислород има във водата, която обитават, толкова по-големи са. Например на 3800 м дълбочина в езерото Титикака амфиподите успяват да пораснат само до 22 мм, докато на 455 м в езерото Байкал достигат до 90 мм. Близо една десета от семейството им населява водите на пещери. На учените са известни близо 7000 вида амфиподи, които живеят както в сладководни езера, така и в солените морета и океани

Освен тези създания на 7700 метра дълбочина в Японската падина учените от Океанската лаборатория в Абърдийн заснемат и група от риби охлюви. Това са най-дълбоко живеещите риби в света, документирани от човек!

Животът на този вид риби е забулен в мистерия дори за биолозите. Знае се, че дълбоководните от тях имат добре развити сензорни пори на главата, които са част от периферната им нервна система. Тялото им е плоско и издължено като това на гренадира или на познатия ни гол охлюв. Кафяво е и е покрито с тънка пихтиеста кожа. Рибите охлюви са дълги от 5 до 77 см и в устата си имат зъби с тъпи върхове. Репродуктивните им стратегии са различни. Забележително е, че

поне един вид мъжка риба охлюв в Марианската падина практикува устно износване.

При този процес мъжкият износва в устата си растящите яйца, снесени от женската.

Записите с водните обитатели в собствената им среда са незаменимо предимство за проучването на поведението им, отбеляза проф. Прийд. Докато ги гледат, изследователите разбират интересни особености, като например колко бързо се движат животните или кой с кого се храни.

Други издръжливи обитатели, забелязани в международните проучвания на океанските бездни, са морските звезди, червеите и морските краставици. Срещат се едноклетъчни като фораминиферите, които обикновено се разклоняват, образувайки динамична мрежа с черупка или броня. Техни съседи във водата могат да бъдат и хермафродитите протозои, които са способни да се консервират в мехур. Така те могат да оцеляват при продължително излагане на сурови температури и тежки химикали или в дълги периоди на живот без достъп до храна или кислород.

В мрачните студени води не могат да виреят растения, които да послужат за храна. Животните се хранят едни с други. Изменят се, за да нападат, и се развиват така, че да се крият. Заради суровите условия учените в продължение на десетилетия са убедени, че животът на дъното на океаните е мисия невъзможна. Кислородът, който успява да проникне дотам, е отпреди столетия, като се е формирал близо до повърхността на водата чрез фотосинтезата на микроскопични растения – фитопланктон.

Най-дълбоката подводна зона с дълбочина над 10 000 метра е

по-дълбока, отколкото е висок връх Еверест.

Налягането там достига до 1000 бара, или 1 тон на квадратен сантиметър. На това място няма светлина, следователно растения не виреят в такава среда. Основните източници на храна навлизат под формата на дъжд от малки частици или като остатъци от мъртви риби, които все повече потъват.

Редица учени смятат, че налягането обособява зони, към които животните привикват и от които могат да се измъкнат само с цената на живота си. Така организмите се раждат и умират, мутират и започват да изглеждат като „извънземни”, понеже живеят в собствени своеобразни подводни острови в океана. Тези „острови” са водни зони с различно налягане, с уникална фауна и носят своя красота, също като Галапагоските острови на земята например.