Непознатият свят: Живот на 10 000 метра под водата

В ограниченото местообитание храната и намирането на брачен партньор са най-ценните находки. Някои животни с течение на времето са развили оригинално и дори малко подло общо решение на двата проблема. Такъв пример е дълбоководната мъжка риба въдичар. Когато тя се сблъска в мрака с женска от своя вид, веднага се възползва от случая и залепя устните си към тялото й.

Така се прикрепя към женската завинаги.

Подходът й е на паразит. Получава се целувка „докато смъртта ги раздели”, защото веднага щом се залепи, мъжкият спира да се храни отвън и завинаги се „прикачва” към кръвоносната система на своята „половинка”.

Надълбоко се появяват най-различни форми на адаптация, само и само да се оцелее. Има подводни обитатели, които развиват светлинни органи с различна цел. Рибата въдичар свети, за да примами по-малки рибки, с които да задоволи апетита си. А рибата усойница използва искрящи точки, за да привлече брачен партньор в тъмнината. Има и калмари с развит пигмент в кожата, чрез който променят цвета си – елементарен камуфлаж.  

Някои от животните, открити от специалистите през миналата година, са като от кошмар. Приличат на образи от късен научнофантастичен филм. Толкова са странни, че на пръв поглед не може да се разбере накъде плуват или къде им е устата. На различна дълбочина са открити космати охлюви, миди с размера на чиния за вечеря, скариди с очи на гърба, непознат вид „призрачно” животно, чиито очи се въртят на 90 градуса, а мозъкът му с вид на коралов риф свети от прозрачния му череп.

Особено запомняща се е сепията вампир от ада,

на английски език The Vampire Squid from Hell, или официално Vampyroteuthis infernalis. Ако напишете името й в Google на български или английски, в резултатите от търсенето ви ще изскочат множество нейни снимки и популярни клипчета в родните и чуждите сайтове. Този вид сепия е интересна, защото се твърди, че има най-големите очи, разположени на тялото на животно. Размерът й достига до 15 см, а яркосините й зрителни органи във формата на кълбета са колкото на едро куче. Пихтиестото й тяло е покрито с два фосфоресциращи органа, които я даряват с изключителната способност да включва и гаси своя собствена светлина когато поиска. Дори умее да загася светлината си бавно, все едно че я приглушава. Така убеждава противника, че се отдалечава в мрака.

Примитивните мозъци и големите очи на всички новооткрити създания ще помогнат на невробиолозите по света да научат повече в полза на човешката зрителна система. Изследването им ще покаже как да бъдат разбрани по-добре мозъчните разстройства у човека, които водят до заболявания като епилепсията. (Впрочем първоначалното познание за клетките на човешката нервна система и връзките между тях идва от научната работа, свързана с нервните клетки на вид гигантска сепия.) Освен това уменията на новооткритите същества и уникалните реакции на природата ще научат специалистите как да разработят по-добри технологии за подводни камери в дълбоководните изследвания.

Въпреки странностите на създанията, обитаващи пространствата на километри надолу,

най-загадъчни се оказват

не рибите в леденостудените дълбини, а тези, които живеят 1000 м под водата. Алън Джеймисън от шотландската Океанска лаборатория смята, че тези риби се адаптират по най-невероятен начин, защото не са нито отгоре, нито надълбоко. „Популацията им е толкова рядка, че ако искате да опитате някоя от тях, трябва да сте сигурни, че ще ви я приготвят добре”, шегува се той.

Морските биолози от канадския университет в Куинсланд също проявяват интерес към видовете на 1000 м дълбочина. На такава дълбочина, североизточно от Австралия, те откриват плашещи, неизвестни досега нови видове. Медиите наричат заснетите от тях създания „извънземни в дълбоките води” и „изроди от дълбините”.

В края на 2010 г. стана ясни резултатите от едно от най-мащабните и дълготрайни международни проучвания на дълбоките морски води, правени някога. Тогава бяха обявени

данните от близо 10-годишното „преброяване на населението” на океаните,

плод на усилията на учените в глобалната организация Census of Marine Life (CoML). В организацията членуват близо 400 биолози от 80 държави, които направиха всичко възможно, за да определят най-точно богатството на живота в океаните. Те изследваха 25 от ключовите подводни региони.