Непознатият свят: Живот на 10 000 метра под водата

Проектът им показа, че в австралийските и японските води има най-голямо биологично разнообразие на Земята. Оказа се, че всеки пети обитател на дълбоките водни региони е рак, омар или скарида. 17% от организмите там са сепии, октоподи, морски звезди и охлюви. Други по-малко разпространени видове са рибите, микроорганизмите, червеите, актиниите, коралите, медузите, морските звезди, гъбите и морските таралежи. Заливите в Балтийско и Карибско море и, естествено, Мексиканският залив са тези застрашени затворени зони, където биоразнообразието изчезва с най-бързи темпове.

Някои специалисти смятат, че еднаквите дълбочини на няколко падини са населявани от едни и същи животни, въпреки че става дума за места в различни полукълба на планетата. Има и видове, които се срещат само в определени подводни вдлъбнатини. Такъв пример е рибата охлюв. В Японската падина и в падината Кермадек край Нова Зеландия се срещат почти еднакви риби охлюви, които все пак са уникални и се смятат за отделни видове. Така е, защото в продължение на хилядолетия всеки вид е затворен в капана на познатото водно корито. За да се преместят и установят в други води, обитателите

трябва да изстрадат мъчителен период на приспособяване

към различното налягане.

Но как изобщо живеят тези същества при огромното налягане там долу? Налягането в Марианската падина например е 1000 пъти атмосферното налягане на повърхността. Тялото на организмите отгоре би се разкъсало за секунди в подобни враждебни условия. Когато искат да изследват животно от дъното, специалистите го хващат и го слагат в капсула с огромно налягане, за да го изкарат живо на повърхността. Иначе то просто експлодира и умира.

За да издържат, дълбоководните животни са развили различни форми на адаптация. Тялото на много от рибите е пихтиесто и има малка плътност. По подобен начин се адаптират и дълбоководните сепии – пихтиестата тъкан в тях е комбинирана с плавателен мехур, пълен с течност, с който изравняват налягането. Телата на много от организмите на практика са изпълнени с вода, което ги прави идеални за тежките условия. По принцип обитателите на студа и мрака в океаните нямат излишни телесни кухини, пълни с въздух, като човека, затова 1 тон на квадратен сантиметър не е проблем за тях. Помага им и това, че костите им са меки.

Някои риби имат забавен метаболизъм и живеят на специална диета – кротуват и чакат храната, вместо да хабят енергия да я търсят. Те имат издължени тела със слаби, воднисти мускули.

Въпреки скорошния напредък учените от цял свят са единодушни, че човечеството знае твърде малко за най-дълбоките кътчета на океаните. Живеем на чудна планета. Смята се, че океаните осигуряват 170 пъти повече място за обитаване от всички други среди на живот на Земята – почвата, въздуха и сладководните басейни, взети заедно. Има повече видове в дълбоките води, отколкото различни бръмбари в тропическите гори.

„Виждали сме повече от Луната, отколкото от подводните ровове 

на собствената ни планета”, заявява за CNN проф. Лиса Левин от Института по океанография в Калифорния. Тя и колегите й са сигурни, че океанските падини са една от най-непознатите граници.

Знаем със сигурност, че свирепите условия водят до промени и раждат впечатляващи форми на живот. Затова и деца, и възрастни вярват, че в дебрите на подводния свят могат да се случат смайващи близки срещи...

Автор: Невена Любенова