Нгого: Епичната история на най-доминантната армия от шимпанзета в света

Заснет в рамките на над 23 години, „Възходът на маймуните-воини“ (Rise of the Warrior Apes) разказва епичната история на една невероятна общност от шимпанзета в Нгого, Уганда. Четири могъщи воини управляват посредством морална двусмисленост, съмнителни политики, стратегически съюзи и разбити доверия.

Тези маймуни-воини, известни като най-голямата група шимпанзета, откривана някога, контролират огромна империя и властват с ужас чрез война, политика и съюзи.

„Възходът на маймуните-воини”, чиято премиера ще се състои на 5 февруари от 22:00 ч. по Discovery Channel, ще ни разкрие впечатляващи подробности за тези великолепни и понякога ужасяващи животни.​

Изследователите, които започват да наблюдават и заснемат за първи път тези примати през 1993 г., са били твърдо решени да разберат как въпросните животни са създали група, която е три пъти по-голяма от всичко, което сме виждали досега. Днес те са готови да ни покажат какво са научили за това нетипично поведение, което може би ще ни разкрие повече подробности и за нашата собствена еволюция.

Докато очакваме премиерата на „Възходът на маймуните-воини“, решихме да седнем с двама от изследователите, посветили последните десетилетия от живота си на тези шимпанзета – Джон Митани и Дейвид Уатс - за да научим повече както за филма, така и за тези невероятни животни.

***

- Кои са някои от най-интересните факти и заключения, свързани с този проект?

Джон: Някои от нещата, включени във филма, са едни от най-интересните ни открития, свързани с шимпанзетата в Нгого. Сред тях са политическите маневри на мъжките, ловуването, фактът, че убиват голяма част от своите съседи и в резултат на това разширяват териториите си. Ако трябва да съм честен, не съм сигурен, че има едно-единствено нещо. Сбор от неща правят шимпанзетата толкова интересни.

Дейвид: Самият факт, че общността Нгого е толкова голяма, е важно откритие. Никой не е очаквал, че подобна група може да бъде толкова гигантска и социално сплотена. И въпреки това – Нгого дори се разрасна значително, откакто започнахме да работим там. Една от причината да наблюдаваме толкова много и толкова интересни неща (например по отношение на лов и споделяне на месо) е, че в общността има наистина много шимпанзета.  

- Как шимпанзетата ви приеха и позволиха да ги изучавате?

Дейвид: Мисля, че „приемане“ е дума, която бихме искали да използваме внимателно, тъй като веднъж щом престанат да се страхуват от нас, те започват да ни толерират. Приемат нашето присъствие. Позволяват ни да бъдем до тях, да ги следваме и наблюдаваме, но не ни приемат сякаш сме част от тях, все едно сме други шимпанзета. Но това е хубаво нещо, не искаме и да го правят. Не знам какво точно си мислят за нас, но със сигурност не ни разглеждат като шимпанзета.

- Как бихте описали разликите в поведението между общностите на шимпанзетата и хората?

Джон: Едно от нещата, които ни привлича като учени към тези животни, както и към боноботата (нашите най-близки живи роднини) е фактът, че наистина си приличаме с тях. В анатомично отношение, в генетично.

Тази сходност се разпростира и в сферата на поведенческото отношение. Например стремеж към по-висок статус, агресия (уви) на мъжките към женските и т.н. Важно е да не забравяме обаче, че в края на краищата шимпанзетата са си шимпанзета, а хората – хора. Сходни сме в много отношения, но фундаментално сме различни. Преди, да речем, 6-8 млн. години сме споделяли общи предци. Но впоследствие сме се разграничили. Надявам се, че хората няма да забравят, че не сме просто космати маймуни. Ние сме човеци и можем да се издигнем над много от нещата, които виждаме, че шимпанзетата вършат в природата и които са документирани в този филм.

Дейвид: Бих добави също така, че въпреки всички прилики, съществуват огромни разлики и в когнитивните ни умения, в нашите съзнания. Те нямат език. Не могат да споделят информация помежду си по този начин – така, както ние правим.

Шимпанзетата разполагат със социална система, в която членовете на общността се познават, но не остават заедно. Те идват и си отиват, досущ като хората в ежедневието. Аз обаче мога да кажа на Джон какво съм правил вчера. Едно шимпанзе няма как да направи това.

- Имало ли е случаи, в които да сте се чувствали застрашени?

Джон: Шимпанзетата са погълнати от своите занимания. Ние сме просто фон. Не съм сигурен, че е имало случай, в който да се чувствам застрашен по време на наблюдението. Може би е трябвало да бъда, но не съм.

Дейвид: Понякога може и да сме прекалено уверени, но да, съществуват рискове в тази сфера на работа. Повечето от тях обаче не произлизат от шимпанзетата. Дори когато вършат нещо сериозно, като например да патрулират, да се вслушват за идването на съседи, които евентуално да нападнат, те са толкова фокусирани върху заниманието си, че ни обръщат дори още по-малко внимание.