- Какви сходства откривате между нас и шимпанзетата по отношение на политическите съюзи?

Дейвид: Има ясно откроими сходства, особено по отношение на това, което мъжките шимпанзета правят и онова, което ние наричаме политическо поведение при хората. При тях обаче нещата далеч не са толкова сложни.

Ако животните живеят в социална група, в която има повече от един мъжки, мъжките се съревновават един с друг. Особено заради това кой да спечели женската. Те обаче нямат приятелски взаимоотношения помежду си, не си сътрудничат. Шимпанзетата са едно голямо изключение от това правило и тук се появяват и първите сходства с нас, хората. Мъжките представители се съревновават помежду си в общността. Но същевременно са и в приятелски отношения. Прекарват доста време заедно, дори повече, отколкото с женските. Пощят се един друг, образуват групи, които ние наричаме съюзи, при които двама мъжки често ще си сътрудничат, ако има дребна битка с трети мъжки. Впоследствие си помагат взаимно или отправят заплахи към други взаимно. И това им позволява да постигнат по-висок статус в тяхното общество.

Когато ги наблюдаваме за дълги периоди от време, виждаме определени мъжки, които израстват, да търсят други потенциални съюзници. Те развиват кооперативни взаимоотношения, но същевременно и се съревновават. Тези връзки се променят с времето, когато някои мъжки остаряват и вече не са особено добри съюзници. Други пък са по-амбициозни от повечето – те стават едни от водещите мъжки. Всички тези маневри не се случват ежедневно. Те протичат в продължение на дълги периоди от време. Именно те са версията на политиката, която шимпанзетата ползват – търсене на добри съюзници, поддържането на добри взаимоотношения и впоследствие – използването на тези връзки срещу съперниците.

Важно е да отбележим, че съществуват огромни разлики между шимпанзетата и хората. Те не са като нас, но това, според мен, е основата. Те боравят с психологическата основа, върху която ние сме развили нашата комплексна форма на политика.

- Разкажете ни повече за социалната йерархия на мъжките в групата.

Дейвид: Мъжките, които са част от едно и също общество, са общо взето приятелски настроени един към друг. Те обаче са и съперници и се съревновават за т.нар. доминантна йерархия. В повечето случаи, ако ги наблюдавате, ще видите следното: „Джон може да прави каквото си иска, когато Дейвид е тук. Дейвид обаче не може. Джон може да заплаши Дейвид, но не и обратното. Дейвид не е заплаха за Джон. Съответно – Джон е доминантен спрямо Дейвид. Това може да се съотнесе към всички мъжки. Обикновено можете да откриете един индивид, който може да заплаши всички и съответно – всички са му подчинени. Останалите отстъпват пред него, той е алфата. Нужни са доста усилия, за да се достигне тази позиция. Впоследствие някои мъжки остават на нея с години.

В Нгого имаше един мъжки, който бе номер едно близо 9 години. В края на краищата обаче той или умира, или някой друг идва на неговото място, след като го предизвика (може би с помощта на други). Рано или късно обаче алфа мъжкия слиза от трона си. Губи предизвикателството. Вече някой друг е номер едно. Някогашният алфа вече е номер две, три или четири.

Колкото повече остарява, толкова по-надолу в стълбицата слиза. Но продължава да е част от обществото, все още поддържа социалните връзки с останалите мъжки в общността. Просто вече не участва толкова много в съперничеството между останалите.

- Кой как си проправя път до върха?

Джон: Всяко шимпанзе е индивид и действа в зависимост от своя уникален характер. Съответно – пътят до върха е най-различен. Има един герой във филма, Лофти, който е доста жесток. Обича физическите саморазправи. Огромен е. Той специално достига до лидерската позиция със сила.

Същевременно, има и други шимпанзета, като Барток, който също ще видите във филма, чието пътешествие до върха е коренно различно. В социално отношение той е много по-опитен и използва помощта на другите, за да се изкачи нагоре.

Gallery

Източник: Discovery

Gallery

Източник: Discovery

Gallery

Източник: Discovery