Нгого: Епичната история на най-доминантната армия от шимпанзета в света

- Имат ли политически партии?

Дейвид: Не, нямат. Не разполагат с каквато и да е организирана политическа система.

Наблюдаваме обаче огромно разнообразие между отделните шимпанзета. От части всичко зависи от размера им, но и от самия им характер и колко интелигентни и социално опитни са всъщност.

Така например когато Барток беше алфа мъжкия преди около 10 години, той си имаше съюзник на име Хар, както и още няколко помощници. Подобна мрежа от поддръжници му позволи да се задържи на върха наистина дълго. Но тя не е организирана. Не организират срещи помежду си, не обсъждат стратегии и т.н. Те по-скоро вършат неща, които пречат на съперниците да станат прекалено мощни.

- Имат ли шимпанзетата чувство за морал?

Дейвид: Не смятам, че имат морал, подобен на нашия. Не могат да мислят така, както хората. Да чувстват какво другите чувстват. Да осъзнават какво се случва в живота на отсрещния индивид, да осмислят последствията, които собственото им поведение има върху другите.

Същевременно обаче наблюдаваме известен елемент на емпатия. Поне по отношение на онези, които са им приятели, които познават добре и принадлежат към групата им. Това не е научно наблюдение, тъй като е единичен случай, но веднъж попаднах на следната доста неприятна и същевременно невероятна ситуация (която също е включена във филма). Видях мъжки шимпанзета от Нгого да нападат Грапели – един от групата. Т.е. те много добре го познаваха, но въпреки това го атакуваха и раниха сериозно. В края на краищата – умря. Не веднага, но след няколко дни.

Интересното в случая е, че Хар се опита да го защити, държеше останалите мъжки настрана. Самият той не беше замесен в атаката. Затова е трудно да не вярваме, че той не си е помислил, че се случва нещо нередно, че това не е добра ситуация, че трябва да се намеси, за да защити този мъжки от останалите.

- Липсват ли ви шимпанзетата, когато сте си вкъщи със своето семейство?

Дейвид: Да, много ми липсват. Същевременно обаче си казвам, че аз не им липсвам. Всички много се привързахме към тях. Те станаха много важни в нашите емоционални животи. Но отново – ние сме хора, а те – шимпанзета. Тях не ги е грижа за нас. Не сме важни за тях. Важно е да не забравяме това и да ценим всеки един миг с нашите приятели и семейства.

Джон: И аз съм на същото мнение. Те бяха огромна част от живота ми години наред. Липсват ми, когато съм си у дома. Когато съм при тях пък, съпругата ми липсва. На практика живеем в два отделни свята.

- Имайки предвид факта, че снимките на филма са отнели повече от 20 години, какво според вас ще се промени в живота на маймуните след още 20?

Джон: Това е невъзможно да се предвиди. Едно от наистина страхотните неща при изучаването на шимпанзетата е, че ако преброите всички години, които хората са били с представителите на Нгого, както и на много други места из Африка, общият брой ще възлезе на над 400 човешки години. С други думи – изучаваме тези животни в естествената им среда от наистина дълго време. Въпреки това продължаваме да научаваме нови неща. Съответно – не съм сигурен. Това е и една от причините да продължавам да върша тази работа, тъй като шимпанзетата продължават да ни „казват“ нещо ново.

Дейвид: Не трябва да забравяме, че Нгого и националният парк „Кибале“ са прекрасни места. Но бъдещето им не е подсигурено. Бъдещето на шимпанзетата и възможността да научаваме нови неща за тях ще зависи от степента на съхранение на тези места, както и от хората, които живеят в страни като Уганда. От това какво ще се случи с тях, с техните икономики и политики. Има страшно много неща, които бихме искали да научим за шимпанзетата, но не можем да игнорираме въпроса дали те ще са все още сред нас след 20 години.

Владимир Тодоров