Патагония – пътешествие до края на света

Населението, което живее в областта, се нарича патагонци. Името е дадено от Магелан, които е смятал, че хората са изключително високи, наблюдавайки ги от корабите. Всъщност патагонският расов тип намонголоидната раса е с нисък среден ръст. Много от туристите любители на природата посещават Патагония заради безбрежните пъстри плата, ледникови долини, фиордите със стръмни склонове, речните бързеи. Красивите и сякаш безкрайни равнини на пампата,които за прорязани от червени седиментни скали очароват и с изумрудените реки и езера.

Патагония е различна. Не само че не се вписва в характеристиките на умерените географски ширини на западното полукълбо, но и изобщо не се поддава на описание. Историята ѝ е изпълнена с противоречия. И това е така, защото патагонците винаги имат различна версия и ако не сте съгласни с тях, ще трябва да се защитавате. В началото на 1600 г. те ревностно отстояват земите си, прогонвайки испанските колонизатори. Европейците не посмели да се завърнат в Патагония чак до 19 век. По времето, когато официалните власти в САЩ водят война с индианците от равнините, правителствата на Чили и Аржентина прогонват коренното население на Патагония. И почти успяват. Днес, за разлика от другите региони на Южна Америка, културата и хората в Патагония имат европейски корени: най-вече испански и италиански с примеси от Германия, Уелс и др. Подобно на американския запад и Аляска, с които често сравняват Патагония, местните хора са известни със своя свободолюбив дух и чудатост.

Част от заснежените патагонски поля лежи на територията на Национален парк "Los Glaciares", на около 20 км. северно от Торес дел Пайне. Общо 355 ледника, които се вливат морето, влизат в територията на парка. Величественият Перито Морено заема обща площ от 256 кв.км и представлява третият по големина запас от сладка вода на планетата.