Защото водното налягане не премазва рибите?

Ако ние, хората, се потопим на няколко метра дълбочина, може да се изложим на опасност. Защото колкото по-надълбоко потъваме, толкова повече се увеличава налягането на водата върху тялото ни. На 11 километра дълбочина например върху нас се разпределя теглото на около 100 000 автомобила и е напълно невъзможно да оцелеем без скафандър. Толкова по-впечатляващ е фактът, че някои видове риби плуват невъзмутимо дори на такава дълбочина и изглежда не усещат налягането. Как се случва това?

Обяснението всъщност е просто: за разлика от сухоземните жители клетките на рибите не са пълни с въздух, а с вода, която не подлежи на свиване. Може да се стигне най-много до проблеми с плавателния им мехур, но при дълбоководните риби той или се поддържа от мускули, или изобщо липсва.

Освен това има видове, които живеят на особено голяма дълбочина и никога не напускат обиталището си, защото биха експлодирали на повърхността на водата, където налягането е по-ниско.

 

Могат ли рибите да говорят?

Разбира се, между рибите не е възможна такава комуникация, каквато има между хората. Въпреки това те разполагат с различни механизми, за да се разбират помежду си. Докато рибите клоун например тракат с хрилните си капаци и така пропъждат неприятелите от своя участък, рибите, наречени сладки устни, общуват, като си трият зъбите едни в други.

Херингите също са развили интересна форма на комуникация: те изтласкват въздух от плавателния си мехур в аналния канал и по този начин произвеждат звук, наподобяващ пръцкане. Най-вероятно рибите използват тази форма на общуване, когато плуват на стада. Изследователите са установили, че честотата на пръцкащите звуци се увеличава пропорционално на броя херинги, които се намират в общностна група.

Но голяма част от общуването на подводните обитатели се осъществява не чрез звуци, а чрез движения и цветове. За да впечатлят любимия или любимата си, много риби например изпълняват „брачни танци“ или се перчат с ярко оцветената си люспеста премяна.

Разболяват ли се рибите от морска болест?

Едва корабът е напуснал пристанището и вече ви заболява глава, облива ви пот и ви се повдига? Класически случай на морска болест. Но как стоят нещата при морските обитатели, които всеки ден трябва да се борят с вълненията? Имунизирани ли са срещу морска болест?

За съжаление не. Защото също като хората и рибите имат органи на равновесието, разположени съответно отляво и отдясно на главата. Когато рибата е размятана насам-натам от бурното море, тя може да загуби ориентация и да изпита симптомите на морската болест. Потърпевшите риби започват да се въртят, като по този начин се мъчат да овладеят положението. Ако този техен опит се провали и им призлее още повече, рибите могат дори да повърнат!

В естествената им среда обаче на рибите се налага сравнително рядко да се справят с морската болест, защото, когато морето се вълнува силно, те просто се гмуркат по-надълбоко, за да избегнат прилошаването. Друга е ситуацията обаче, когато ги изтеглят рязко нагоре в рибарската мрежа или – солидно опаковани – ги превозват с кола. За да не възприемат пристигането в новия си дом с чувство на гадене, много рибовъди се въздържат да хранят питомците си преди транспортиране.

 

Цветелина Велчева по материали от Deine Tierwelt