Дали златна рибка, гупа или шаран – рибите са предпочитани домашни любимци навсякъде по света. Но в сравнение с другите животни знаем малко за тях. Замисляли ли сте се защо рибите имат люспи или дали им прилошава, когато морето се вълнува? Не? Тогава е крайно време да се запознаете по-отблизо с пъргавите подводни обитатели. Те крият доста изненади и през вековете са развили интересни механизми, които им гарантират оцеляването в моретата и океаните на Земята. 

Имат ли нужда рибите да пият вода?

Въпреки че през целия си живот са заобиколени от вода, рибите, разбира се, трябва редовно да приемат течности. Защото и при тях, както при всички животни и растения, важи принципът „без вода няма живот“. Но за разлика от нас, сухоземните жители, сладководните риби не си набавят водата активно чрез пиене, а я всмукват автоматично чрез лигавиците и пропускливата си външна обвивка. Това се дължи на факта, че солното съдържание в телата на животните е по-високо, отколкото в заобикалящата ги среда и затова водата преминава в рибите сякаш от само себе си, за да поправи това несъответствие (принцип на осмозата). 

По различно стоят нещата при соленоводните риби: тук солното съдържание на водата е по-високо, отколкото в тялото на рибата. Затова животното непрекъснато губи вода. За да компенсира тази загуба на течности, рибата трябва да пие. Но тъй като водата трябва да се обезсоли, майката природа е дарила водните обитатели с различни хитри приспособления: някои видове използват например хрилете си, други разполагат със специални жлези, които превръщат морската вода в питейна. Накрая рибите отделят излишната сол чрез червата си.

Могат ли рибите да спят?

На този въпрос отговаряме с едно категорично „да“. За да посрещнат предизвикателствата на деня и да презаредят батериите си, рибите също имат нужда от сън.

Във всеки случай при тях не е така лесно да се забележи кога дремят, както при хората. Рибите нямат клепачи и спят с отворени очи. Техният сън се различава от човешкия и в друго отношение: въпреки че сърдечният им ритъм се забавя и разходът на енергия намалява, според изследванията рибите нямат фази на дълбок сън. Те изпадат в нещо като полусън, който лесно може да бъде прекъснат от най-лекото движение или вълнение на водата. Така и трябва, защото дълбоко заспалата гупа или неонова тетра би станала лесна плячка на изгладнелите хищни риби. Освен това повечето риби се оттеглят, когато стане време за сън. Някои зеленушки и морски котки например се заравят в пясъчното дъно, а кораловите рибки се крият в кораловите рифове.

Защо рибите имат люспи?

За повечето видове риби люспите са незаменими, тъй като заздравяват рибешкото тяло и го предпазват от ожулване в подводни растения или камъни. Пластинките са подредени застъпващо се и се състоят от рогов материал, подобен на този, от който са изградени човешките нокти. Обогатени допълнително с варовик, те са едновременно твърди и гъвкави и позволяват на рибите да се провират с лекота през тесни скални цепнатини или входове на пещери. Понякога се случва някоя люспа да се откъсне. Това обаче не е страшно, защото по правило бързо израства отново.

Който е пипал риба, знае освен това, че тези създания са много хлъзгави. Това се дължи на тънката лигавица, с която са покрити люспите. Тя защитава рибите от проникването на бактерии и им помага да се плъзгат по-лесно през водата.

Добре ли виждат рибите?

Подобно на човешките, рибешките очи са снабдени с лещи, които им позволяват да виждат пространствено и да възприемат цветове. За разлика от хората обаче рибите могат да различават предмети и обекти само от непосредствена близост (до 1 метър), защото не са способни да променят зениците си чрез движението на ириса.

Но това не е проблем – в природата няма нищо случайно. В края на краищата много риби живеят в мътни и тъмни води, така че не би имало смисъл от по-остро зрение.

Освен това рибите разполагат с допълнителен сетивен орган – така наречената странична линия. Тя се намира директно под кожата и се простира по дължина от всяка страна на животното, от главата до върха на опашката. Благодарение на нея рибата усеща и най-слабите промени във водния поток и веднага забелязва приближаването на неприятел, предмет или апетитна хапка.