Лукът е добре известно селскостопанско растение, което е намерило широко приложение в народната и традиционната медицина, пише ABC Fact. Той е ценен поради високото съдържание на витамини, фосфор, органични киселини, етерични масла, микроелементи и фитонциди - химични съединения със силни бактерицидни свойства. Най-разпространеното използване на лука е в кулинарията, но още в най-древните трактати по всички краища на света се откриват многобройни лекарствени рецепти, които се основават на него.
Лечебните качества на растението са забелязани още от древни времена, както се вижда от произведенията на Авицена, Хипократ и други древни учени. Лечителите на древния Рим са съветвали мъжете да ядат лук за сила и смелост. Съвременните учени са установили, че ежедневната му употреба действа благотворно върху простатата, а при жените - при нарушения на менструалния цикъл. Либидото се увеличава и при двата пола. Редовната консумация на лук увеличава също апетита, подобрява храносмилателната система, увеличава енергията, подсилва сърдечно-съдовата система, предпазва от хипертония и атеросклероза. Във фармацията се използва широко като антибактериално, диуретично, слабително и подсилващо апетита лекарство. Препаратите, базирани на него, са много ефективни, при:
- уролитиаза;
- заздравяване на рани;
- пароксизмална кашлица;
- възпалено гърло;
- ревматизъм;
- хрема;
- астма:
- витаминен дефицит;
- анемия и много други заболявания.
Някои лечители казват, че лукът съдържа естествени антибиотици и това твърдение е абсолютно вярно. Ето защо растението е ефективно при заболявания, свързани с увреждане на функциите на дихателните пътища: ринит, трахеит, бронхит, катарални процеси в бронхиалното дърво; при тонзилит, тонзилит, стоматит, отит; при абсцеси и гъбични заболявания на външни или вътрешни епидермални слоеве; има положителен ефект в лечението на туберкулоза и пневмония.
