Слива - в Далечния изток тя е символ на настъпващата пролет, признак за добродетелност и мъжество, както и за успех при преодоляване на трудностите. Също така олицетворява брака и брачното щастие. За християните сливата е знак на вярност и самостоятелност. Освен това и до днес се смята, че е много надежден оракул – цветовете й се използват като средство за гадаене.
Смърч – много древни народи почитат дървото като символ на надеждата, понеже изглежда силно и здраво и израства бързо. Вярвали също, че има силата да лекува болестите на хората. Освен това смолата на смърча имала способността да показва на хората верния път, когато загубят посоката. Смятало се също, че смърчът изяснява заплетени ситуации и освобождава от зависимости.
Тис, отровна ела – дърво на смъртта. От една страна е символ на смъртния покой, а от друга – на вечния живот заради наситенозелените си иглички; в нордическата митология осигурява защита срещу магии и зли духове.
Топола – в гръцката митология се свързва с Хеката, която е царица на вещиците. Според легендата певецът Орфей напалил клада от тополови клони, за да бъде посветен от Хеката в изкуството на магията. А според друга легенда кръстът, на който бил разпънат Христос, бил направен от топола. Оттогава листата й треперят. Тополата означава духовно развитие и вдъхва на хората кураж в трудни времена. Има лечебно действие при ревматизъм,кожни заболявания и възпаления.
Череша - червените й плодове се смятат за белег на любовта и страстта, поради което църквата заклеймява черешата като нечист и забранен плод. В миналото черешовото дърво било тясно свързвано с Луната. Който се осмелявал да наблюдава танцуващите под него елфи и феи при пълнолуние, бил застрашен от нещастие. Черешата е застъпена силно в народните поверия – така например я поливали с първата вода от къпането на новороденото, за да стане детето красиво. В християнската традиция се смята, че черешата е част от Райските градини. Често Младенецът Иисус е изобразяван с череши в ръцете.
Ябълка – във всички евроазиатски култури символизира живот, любов и плодовитост. Древните гърци я почитали като атрибут на Хера, на близнаците Аполон и Артемида, както и на Афродита, покровителката на влюбените. Те свързвали това дърво и неговите плодове с безсмъртието.
Явор – освобождава от страх, символизира уравновесеността и вътрешното спокойствие. Помага за преодоляване на стеснителността и е мост към по-висшите сфери. Според редица древни религии яворът притежавал защитна мощ срещу демони и природни стихии. Келтските друиди отдавали голямо значение на полския клен, който е подвид на явора. Садели го на свети места, защото имал силата да прогонва всяко зло. В българския фолклор символизира устойчивост, здравина и мъжка сила, затова Пенчо Славейков например го използва като често сравнение в своите фолклорни поеми.
Ясен – В скандинавската митология той се нарича Йедразил - световно дърво, гигантски ясен, свързващ трите свята — подземното царство, светът на хората и небесния свят на боговете. Символизира промяната, съзиданието, разгръщането на душевния потенциал. Символ е на живота, на силата и близостта до божественото. На ясена често приписват и лечебни свойства.
Цветелина Велчева
