Уникалните растения на България

Такива условия може да бъдат сравнително мек микроклимат или отсъствието за един по-продължителен период на остри климатични стресове. И географската изолация на даден район може да доведе до възникването на ендемити – остров или висока планина са идеални формообразуващи огнища. В България такива са варовиковите скални масиви по високите части на Пирин и Славянка и участъците на силикатна основа в Стара планина например.

У нас от общо 4000 вида растения

са установени 527 ендемични – 198-те български и 329 балкански. Една част от българските са известни от няколко находища, разположени в различни краища на страната. Но съществуват и други, които виреят само на едно място, например на една планина. Те са локални ендемити.

Именно такъв е пиринският мак. Неговото разпространение е ограничено единствено в най-високите скалисти части на Пирин между 2100 и 2900 м надморска височина. Друг пирински ендемит е ахтаровата метличина – няма да я срещнете никъде другаде.

Стара планина също се гордее с голям брой видове, разпространени единствено по нейните склонове. Сред най-забележителните цветя от Балкана се нарежда старопланинската иглика. Красивото растение с нежни розови цветове се среща единствено в Средна Стара планина, между 800 и 2200 м надморска височина, и никъде другаде по света. Тази иглика е силно влаголюбива и предпочита влажни тревисти места, край потоци или в скални пукнатини, предимно на варовиков терен. Заради своята рядкост старопланинската иглика попада в списъка на защитените видове. Близка на старопланинската иглика е рилската иглика, която също е ендемична и се среща единствено в България - в Рила и Витоша.  

Един от най-красивите представители на българските уникати е родопското лале.

Този вид с красиви и едри червени цветове е разпространен на няколко места в Родопите. Пръв го съобщава за науката чешкият ботаник Йозеф Веленовски. Отначало той описва събраните от България растения като разновидност на източното лале и едва по-късно го обособява като отделен вид. Веленовски му дава името родопско лале, увековечавайки планината, от която е получил първите няколко стръка от красивото цвете.

Близък родственик на родопското лале е урумовото лале. Този вид е типичен български ендемит. Известен е от няколко находища: в Североизточна България, Източна Стара планина, Тунджанската равнина и планинските части на Западна България - Конявската планина, Голо бърдо и Чепън.

Всъщност от познатите в страната ни 7 вида диворастящи лалета 6 са с ендемичен характер. Пет от тях се срещат само в България, а един - и в съседна Турция. Повечето хора свързват лалетата с Холандия, но в действителност преди намесата на човека лалето въобще не се е срещало на нейна територия.

Родина на тези красиви цветя са Южните Балкани и Предна Азия.

В страната на сабото и вятърните мелници лалето започва да се отглежда масово след 16. век, а източник на лалета за Холандия е Османската империя. Страната ни през 16. век също е част от тази империя и не е изключено български растения да са изпращани в Северна Европа.