В Коста Рика - най-зелената страна

В излязлата като от приказка градина на хотела е спокойно, никой и нищо не ме тормози. Когато обаче наближавам задната ограда, цели рояци комари се втурват към мен. Бранят си джунглата от всякакви нежелани гости. За "посещение" на негостоприемната гора е задължително да обуя ботуши (от хотела), да съм с дълги крачоли и ръкави, дъждобран, шал и очила върху лицето. Точно тук репелентът не помага.

При късмет отвъд оградата могат да се видят маймуни, също и някои от 850-те вида птици, с които е прочута Коста Рика. В Тортугеро се срещат 300 от тях, включително най-атрактивните тукан и папагалите ара.

Туканът е много бърз –

когато след два дни си тръгваме с лодка по реката, няколко от тези смешни на вид птици ни се изплъзват с лекота от обектива на фотоапарата.


Туканът - една от най-смешните птици в природата. Снимка: Tadas_Jucys / Shutterstock 

Много исках да се разходя по карибския плаж - там, където кацна самолетчето, за да видя водни костенурки. Не ме пуснаха - освен костенурки, там често се навъртали и акули, а в спокойната река дебнели крокодили. Тях обаче видях по-късно на съвсем друго място.

И разходката по плажа не ми се разминава - само че на юг, до границата с Панама. Там, в курортния комплекс Пуерто Виехо, насред километри пясъчна ивица и палми човек си отдъхва от умората от тропическата гора. Обаче на тропика няма как да не вали - и дългата разходка по плажа до най-южното градче Мансанийо се превръща в изключително мокро преживяване. След няма и час обаче слънцето грейва с такава усмивка, че прощаваш на облаците всичко, което са ти причинили.

Идва време да минем от източния бряг

на Коста Рика, където се наслаждаваме на изгрева, на западния, тихоокеанския, на който ни очакват умопомрачителни залези. Планът е: с кола до Сан Хосе и оттам със самолет до Кепос - град, разположен в известния природен парк "Мануел Антонио".

Шофьорът обаче не успява да измине 190-те километра до столицата за 5 часа и изпускаме летателното средство.

Тук е мястото да спомена, че пътищата не са най-доброто нещо в Коста Рика. Освен Панамериканската магистрала, която прекосява страната от север на юг, има още 15-ина асфалтирани междуградски шосета, които са доста тесни. И черни пътища се срещат, но 25 км по един такъв са достатъчни за наместване на всички вътрешни органи. Най-неудобното за туриста е, че почти всички шосета тръгват радиално от Сан Хосе. Т.е. за да стигнеш от едно място до друго, трябва да минеш през столицата, защото пряк път между тях няма. Така понякога обикаляш 100 км и 4 часа от вулкан до природен парк например, които иначе са само на 15 км един от друг.