В пещерата. Страх ме е, но продължавам
Красотата. Всичко в Пещерата е красиво. Красиво е самото усещане за движение. Красиви са хилядите образувания, бистрите езерца, облите форми, които преобладават. Реката, която тече от векове, продължава своята неуморна дейност. Сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити, драперии, кристали. Пещерните образувания са перлата в короната на Красотата.
Защо го правя? Не знам. Знам, че скоро не съм го правил и усещам липсата му много. На курсистите казвах, че го правя заради предизвикателството, заради приятелите, заради откривателството. Не са лъжа тези работи. Истинската причина обаче е необяснима.
Страх ли ме е? Естествено, че ме е страх. Страх ме е от тъмното, страх ме е от високото, страх ме е от проблем с екипировката, страх ме е от инцидент с човек в групата.
Как го преодолявам? Не го преодолявам. Живея със страха. Предизвиквам го, предизвиквам себе си. Понякога не успявам. Но не се отказвам.
Рисковете. Много са, но всички се контролират. С внимание, с обучение, с предварително проучване, накратко казано - с подготовка. Задължително се свържете с инструктор от пещерен клуб, преди да тръгнете сами за необлагородена пещера. Дори и да сте уверени в себе си, дори и да не харесвате хората в клуба. И, добре де, земетресенията няма как да ги контролираме.
Азът. Всичко под земята зависи от теб - от психиката, от физиката, от знанията, от мисълта. От другата страна на монетата е физическото ти оцеляване. Твоето и на хората в групата ти. А хората можем много. Единствено трябва да махнеш границите и да се наслаждаваш.
* Тесняк - тесен проход в пещерата.
Спас Филипов