Изложба, посветена на изследването на българските пещери, се открива утре на пешеходния мост на НДК. Опазването и изучаването на пещерите е пряко свързано с опазването на питейната вода. 40% от питейната вода у нас преминава през карстови райони, където се формират пещери и пещерни образувания. Най-дългата пещера в България се намира в близост до Искърското дефиле в община Своге. „Колкина дупка“ е с дължина 24 034 м. и е обект на активна научна и изследователска дейност през последните години. Изложбата се реализира с подкрепата на Kaufland България в продължение на социалния им ангажимент за изучаване и опазване на природните ресурси у нас.
„Пещерите са малко познат феномен за широката общественост, а през тях преминава значителна част от водата, която всички пием. Опазването им е ключово за съхраняване на водата. За съжаление има множество случаи, при които пропастни пещери са превърнати в сметища или в места за изхвърляне на трупове на животни, а резултатът е ясен – заразяване на цели села с различни болести“. Това подчерта гл. ас. д-р Йорданка Донкова, член на спелеоклуб „Под Ръбъ“, организатор на изложбата.
Карстът има широко разпространение у нас – над 25% от територията на страната е покрита с варовиков или карбонитен слой на земната повърхност. При преминаването на водата през него се образуват пещери или пещерни образувания. У нас са описани над 6000 карстови пещери, като 15 от тях имат статут на „туристически“, а останалите се посещават и изследват само от обучени спелеолози.
През тази седмица, освен Деня на водата (22 март), се отбелязва и Денят на българската спелеология (18 март). Тази година се честват 96 години, откакто е поставено началото на организираното пещерно дело в България. Проучването и изследването на подземните форми у нас датира от края на 19. век и се свързва с братята Шкорпил, които описват и издават доста трудове, в които се съдържат описания на десетки пещери. През 1887 г. е картирана и първата българска пещера – Еменската, край с. Емен, Великотърновско. Близо 35 години по-късно д-р Иван Буреш през 1922 г. поставя началото на целенасочени биоспелеологични изследвания в страната. С неговия екип той проучва повече от 100 български пещери и изследват животинския им свят. От 1975 г. до ден днешен родните спелеолози попълват Главна картотека на българските пещери, където са събрани данни и карти на повече от 6000 проучени пещери. Пещерите и до днес крият „бели петна на планетата“, където все още не е стъпвал човек.
Автор на пещерната изложба, посветена на Деня на водата, е Милена Ненова – любител- спелеолог с интереси във фотографията и член на пещерен клуб „Под ръбъ“. „Снимането под земята се превърна във възможност да споделя един непознат и недокоснат свят - другото “вкъщи” за много хора, където чистата радост идва от най-калните места. Тази изложба е осъществена благодарение на труда, подкрепата и помощта на верни другари, позирали, осветявали и стояли мирно в тъмното, тясното и студеното до постигането на точния кадър“, категорична е авторката.
Спелеолозите от пещерен клуб „Под Ръбъ” развиват активна пещерна-дейност в последните 15 години. Сред най-големите постижения на клуба е дългогодишната работата в „Колкина дупка“ и превръщането ѝ в най-дълбока и най-дълга пещера в България. Клубът насърчава и развива спелеологията с организирането на ежегодни пещерни курсове и пещерни експедиции, а също участва активно в социални кампании по почистване на райони по Искърското дефиле.
За Kaufland България
Kaufland България е търговската верига на дребно с най-богат асортимент от 24 хил. хранителни и нехранителни стоки. Годишният оборот на компанията е от над 2 млрд. лв. Тя е един от най-големите частни работодатели в страната с екип от над 7900 служители. През 2025 г. компанията разполага с 68 хипермаркета в 35 града. От старта си през 2006 г. в България до днес Kaufland се стреми да стимулира националната и регионална икономика и инфраструктурата по места с общи инвестиции от 1,6 млрд. лв. Компанията непрекъснато развива своята политика за устойчиво развитие и под мотото „Действията носят промяната“ се ангажира с различни социални и екологични дейности – от използването на енергийно ефективни технологии и проектирането на нови сгради с мисъл за природата, през подкрепата на уязвими групи до намаляването на пластмасата.
