Наскоро стана ясно, че октоподите са и единствените безгръбначни същества, способни да използват инструменти. Едно проучване, публикувано в края на 2009 г., описва способността на вида Amphioctopus marginatus (октопод, обитаващ западната част на Тихия океан) да използва изхвърлени от хората кокосови черупки. Октоподите внимателно селектират черупките, след това ги пренасят на подходящо място и там изграждат от тях сферични убежища, в които се крият. Това поведение според учените е много по-сложно от това на рака отшелник (който живее в изоставени черупки), защото изисква планиране и събирането на предмети за бъдеща употреба.
След всичко това можем да обобщим, че разнообразни
белези на интелигентност
са присъщи на коренно различни животни, извървели различни еволюционни пътища и живеещи в различна среда - примати, сухоземни бозайници, морски бозайници, птици, риби, влечуги и морски главоноги. Това води до вълнуващия извод, че в хода на еволюцията сложният мозък и интелигентността в различните й форми са били „изобретявани” независимо поне няколко пъти. Това изключително постижение е възможно само ако базовият софтуер (гени) и хардуер (невронни мрежи) на интелекта са налице във всички сложни организми и чакат единствено подходящ еволюционен стимул, за да се развият.
Нека поставим нещата на правилните им места. В този момент ние, хората, очевидно сме единственият биологичен вид на планетата, способен да създаде технологична цивилизация. Това обаче е така не защото сме изключителни, а защото сме различни. Ние сме такива, каквито сме, поради нашата специфична еволюционна история - били сме принудени да развиваме технологии и да променяме средата си, защото това е бил единственият начин да престанем да бъдем храна за дивите котки. Иначе казано, хората, подобно на всички животни, сме точно толкова интелигентни, колкото е необходимо за нашата адаптация в нашата специфична екологична среда. Затова да гледаме с презрение на разумни същества като делфините поради факта, че не са открили огъня, е точно толкова нелепо, колкото ако те ни оценяват по способността ни да се ориентираме с ехолокация. Това, което трябва да приемем в крайна сметка е, че интелигентността не е изключително човешко качество, а неотменима част от биологията. "Ние споделяме планетата с мислещи животни”, обобщава лаконично ситуацията ученият от Харвард Марк Хаузер.
Автор: Начо Стригулев
