Изследванията сочат, че някои птици са способни да подходят творчески към решаването на конкретни проблеми. Споменатите пернати тестови обекти на учените от Оксфорд могат да използват материал, който виждат за първи път (да речем парче тел или алуминий), след което да го манипулират така, че да се справят с

конкретната задача –

например да пъхнат парче тел в цепнатина на пода, да го огънат така, че да образува кука, и след това да използват новосъздадения инструмент, за да измъкнат хранителната примамка от висока стъклена тръба. Това според изследователите показва високо развити когнитивни способности, които включват креативност, целенасоченост и планиране на действията.

Една друга типично човешка способност - измамата, оказва се, също не е наша привилегия. Способността да лъжеш се смята за сигурен признак на висока интелигентност, защото изисква не само самоосъзнаване, а и способност да мислиш за поведението на други същества. Една от теориите за възникването на нашия интелект дори твърди, че той е възникнал под еволюционния натиск от живота в сложно общество от индивиди, мислещи за собствените си интереси. Отдавна знаем, че човекоподобните примати са способни на човешко поведение – например да крият храна за себе си или да правят секс с женските зад гърба на алфа-мъжкаря. Изследвания с един вид сойки доказват, че тези птици също са достатъчно интелигентни, за да мамят. Наблюденията показват, че сойките, откраднали чужда скрита храна, очакват същото поведение от другите. Ако такава крадлива птица скрие храна в присъствието на друга сойка, тя се връща по-късно и премества храната на друго място. Изследователят от Cambridge University Ники Клейтън описва това

сложно поведение

по следния начин: ”Знам, че ти знаеш къде съм скрил моята храна. Ако бях на твое място, щях да я открадна и затова ще преместя моето скривалище на място, за което не знаеш”.

Историята на животинската интелигентност обаче не свършва с невероятните способности на някои птици. Трудно е да си представим многоклетъчни същества, които биологично да са по-далеч от хората, отколкото са мекотелите. Те не са примати, не са бозайници и дори не са гръбначни животни. Тяхната нервна система и начин на живот са радикално различни от нашите. Въпреки това някои морски главоноги (като октоподите и сепиите) показват белези на развит интелект. Това, че октоподите имат изключителни способности да се ориентират в лабиринти, да изваждат храна от запечатан контейнер, да се измъкват дори през най-малките отвори на аквариумите и да ловуват координирано е само началото на историята. През 1992 г. бе публикувано изследване, което показва, че октоподите могат да се учат да изпълняват задачи, като наблюдават други октоподи. Освен интелигентност тези мекотели притежават и ловкост, неприсъща за другите умни животни. Техните

хватателни пипала,

оборудвани с чувствителни смукала, им осигуряват ловкост, която съперничи на човешките ръце. Това позволява на октоподите например без проблеми да отварят кутии със завъртаща се капачка - те са достатъчно умни, за да разберат как действа капачката, и достатъчно ловки, за да я отвъртят.