Според изследователите случайните жестове към другите не само подобряват физическото ни благосъстояние, но и помагат да гледаме по-позитивно на живота. Обикновено истинското щастие се крие в дребните неща.

1. Излъчвайте положителна енергия.

Усмивката е естествена красота. Поздравете някого с усмивка и ще видите, че ще получите същото в отговор. Не само че ще направите добро впечатление, но ще създадете настроение и предпоставка за добри взаимоотношения. Усмивката ще ви отвори много врати, ще ви помогне да се сприятелите и да разширите социалния си кръг. Никой не обича вечно нацупените и негативни хора. Духовното е много по-ценно от материалното в живота. Може да забравите някого, но не и начина, по който ви е накарал да се почувствате. Затова накарайте другите да се почувстват обичани, ценени, специални – особено близките си. 

2. Научете се да прощавате.

Прошката не е лесна работа. Едно е да си мислиш, че си простил, друго е наистина да простиш от сърце и да продължиш напред. Казват, че това е най-голямото изкуство. Искат се смелост, висока нравственост и широка душа. Важно е обаче не само да се научите да прощавате на другите, но и на себе си. Обичайте се повече, уважавайте се повече, не изпитвайте вина, когато трябва да се освободите от негативно влияние в живота си.

3. Опитайте се да приемате хората такива, каквито са.

Със сигурност имате приятели, които не отговарят на очакванията ви или ви разочароват по-често, отколкото ви се иска. За да не се измъчвате, можете да направите само две неща – или да ограничите контактите си с този човек (ако не ви е толкова важен), или да се опитате да го приемате и обичате такъв, какъвто е (ако ви е достатъчно важен). Ще се почувствате много по-добре!

4. Отворете на някого вратата или задръжте асансьора.

Живеем в толкова забързан свят, че задържането на една врата може да бъде рядко срещано явление. Замислете се само колко би ви коствало да го направите и после вземете предвид факта, че ако всеки от нас задържи вратата само веднъж на ден за някого друг, се създава една невидима верига от взаимопомощ, която намалява колективното усилие на хората, които и без това си имат достатъчно много задачи. Нещо съвсем дребно и на пръв поглед незначително, което обаче може да ни улесни живота.