Eфект на притежанието

Този феномен е описан през 1970 от Ричард Талер и Даниел Канеман. Според него човек е по-склонен да цени нещата, които вече притежава. Хората са склонни да продават нещо, към което са привързани, на много по-висока цена от тази, която самите те биха платили.

Професионална деформация

Професията често оставя своя отпечатък върху характера. Един ИТ специалист търси системни грешки в реалния живот, психотерапевтите подхождат към проблемите на приятелите си като към професионални казуси, а учителите поучават, без да усетят.

Грешка в планирането

Това когнитивно изкривяване ни кара да смятаме, че предстоящата задача ще отнеме по-малко време, отколкото в действителност. Често си представяме резултатите твърде оптимистично. Интересно е, че когато планираме времето, за което някой друг трябва да изпълни дадена задача, често сме склонни да определяме повече време, отколкото реално му отнема.

Подценяване на бездействието

Хората мислят, че бездействието е по-добър избор, отколкото действието, което ще даде почти същия резултат. Всъщност, като се отказваме от действие, ние се отказваме и от отговорност. Бездействието в повечето случаи е най-лошият избор.

Ефект на познатото

Склонни да сме да харесваме и да се привързваме към познатите неща без особена причина. Това се отнася както за хората, така и за предметите, марките и всичко останало.