Детството не е само смешните бебешки муцунки, първите детски стъпки, забавните детски разсъждения. Това е нелек период, когато се залагат най-сложните психологически програми, които в голяма степен ще определят по-нататъшния живот на детето и ще повлияят върху избора му на път в живота. Именно в ранното детство протича процесът на програмиране на детската психика, залагането на поведенческите стереотипи, които ще станат част от поведението на нашето пораснало дете в бъдещето.

1. Самооценката, отношението към своята външност, своите таланти, своите възможности, съзнаването на собствената си ценност и значимост, вярата в своите сили, усещането на своите огромни ресурси, умението да отстояват себе си и да намерят достойно място във всяка йерархия.

2. Навиците в общуването, проявите на потребността от общуване, интерес към света на хората, умението да отгатват чувствата и настроението на околните, дружелюбното отношение към хората в съчетание със самоуважение и умение да отстояват себе си.

3. Доверието към света и желанието активно да търсят своето място в него, способноста да разширяват собственото си съзнание и да усвоявят новото в различни сфери на живота, потребност да търсят новото.

4. Половата идентификация, приемането на женското и мъжко поведение. Детето възприема от родителите си склонността да изпълнява определени социални роли.

5. Навиците в общуването в семейството, потребността от принадлежност към семейството, привързаността към него, потребността да се грижат за членовете на семейството, да получават радост от грижата за близките си, стремежът да им прави подаръци и да им доставя малки радости.

6. Моделът на своето собствено семейство в бъдеще, представата за ролята на родителя, съпруга(та), поведението в бита и отношението към децата в своето бъдещо семейство.

7. Умението да оцелява в стресови ситуации, да не губи надежда в ситуации, които изглеждат абсолютно безизходни. Това как човек реагира на стрес - дали ще изпада в паника, ще изпитва тревога и страх или ще е способен на спокойно, рационално решаване на възникналия проблем, в голяма степен се определя от неговия детски опит.

8. Способността да се адаптира към новите условия, да приема загубите в живота, да издържа на ударите, които му нанася съдбата, по удивителен начин зависи от уроците, дадени му от родителите.

9. Навиците за биологично оцеляване, умението да удовлетворява биологичните си потребности, стремеж самостоятелно да се изхрани и да се стопли, постоянно да подобрява условията на своя живот.

10. Умението да ръководи, да заставя другите да правят това, което иска, да ги подчинява на своята воля, да ги манипулира, да демонстрира сила и да отстоява своите интереси.

11. Способност да изразява своите чувства. Нормалната самооценка и доверие към света, заложени в ранното детство, получаването на подкрепа от страна на семейството помагат за изграждането на открит характер, желание да споделя своите чувства.

12. В ранно детство се залагат и начинът на изразяване на негативни чувства, гняв, несъгласие, при това най-често те копират родителското поведение.

13. Физическото здраве в голяма степен зависи от детския опит, от вниманието, което семейството е отделяло на физическата активност на детето. Освен това, отсъствието на стабилно семейно обкръжение и грешките, допуснати при възпитанието на детето, могат да станат причина за хронични психосоматични заболявания, които възникват в детството и стават нежелани, но верни спътници на човека в зряла възраст.

14. Травмите, преживени в детството, сякаш живеят в подсъзнанието на възрастния човек и продължават да оказват своето разрушително влияние върху възприемането на света и отношенията му с него.

15. В детството се залага ценностната система, която детето възприема от родителите си.

Родителите най-често са тези, които пишат сценария за живота на детето си. А най-добрият похват, който могат да използват, е личният пример.

Източник: margaritta.net