По принцип няма нищо, което да не можете да споделите с психотерапевта си, тъй като той е длъжен да пази лекарска и пациентска тайна. Ето защо може да сте сигурни, че всичко, което обсъждате по време на сеанса, ще си остане между вас. Има обаче някои изключения, при които е по-добре веднага да си прехапете езика. Тук ще изброим 4 примера за подобни неподходящи изказвания, взети от практиката.
1. Със съчувствен тон: „О, не ви стигна балът за медицина ли?“
Някои хора се отнасят критично към психолозите според мотото: „Те не са завършили медицина“. Наистина, психолозите не са лекари, но и не са искали да бъдат такива. Ето защо е неуместно и нечестно да ги дискредитирате. Така че никога не казвайте подобно изречение на терапевта си. Психологията също е важна част от човешкото битие. Когато имате психични проблеми, в никкъв случай не бива да ги омаловажавате и е добре да се обърнете именно към психотерапевт. Той (тя) може да ви помогне с подходящ терапевтичен подход и методи. В края на краищата точно затова тези специалисти са следвали психология.
2. С укорителен тон: „Ох, няма никаква полза!“
Възможно е в началото на терапията да очаквате нетърпеливо ефекта и подобрението на симптомите си. Да си кажете, че ето на, всяка седмица се подлагате на сеанси, изливате си душата, а нищо не се променя. Не настъпи ли незабавен успех, сме склонни да се съмняваме в терапията и да се настройваме песимистично. Дайте на себе си и на психотерапевта си време да създадете доверие и да изградите връзка помежду си. Той (тя) трябва най-напред да ви опознае добре и да ви разпита подробно, за да стигнете заедно до дълбочината на проблема. С времето ще се уверите, че нещата ще се променят и ще се почувствате по-добре.
3. Със съучастнически тон: „О, и госпожа Петрова ли идва при вас?“
Понякога всички проявяваме любопитство. Въпреки това никога не бива да се опитвате да изкопчите от психотерапевта си поверителна информация за пациентите му. Това е неетично и дори може да има правни последици. Освен това терапевтът не е упълномощен да споделя с трети лица данни за свой пациент. Нали не бихте искали да разгласява информация и за вас?
4. С отбранителен тон: „Нали разбирате, че не идвам тук по своя воля!“
Глупаво е да вярваме, че терапията ще бъде успешна, ако й се съпротивляваме и се напрягаме. Да се подложим на психотерапия означава да работим здраво върху себе си и да се изправим лице в лице с проблемите, които влачим всекидневно със себе си. Ако всеки път посещавате терапевта с нежелание, „колкото да си отбиете номера“, нищо няма да се получи. Никой не може да ви принуди да ходите на психотерапия. Но ако искате да ви се помогне, трябва да се откриете пред терапевта и да му (й) дадете шанс.
